12.11.1980 г. Преход Анверс – Пирея

00,30 часа На Борда със сигурност има поне един щастлив човек и това е третият помощник. Завъртяхме часовника и корабното време стана с час назад, а той се чуди кога са минали тези пет часа вахта и смяната му е вече на мостика. Хайде, хайде, поднасям го, кокетираш със самия себе си. Не бе, даже когато съм с гадже не губя представа за времето, а тук то изчезва, минава без да го усещам.

Блазе на този, на когото не му се слиза от мостика, тежко на онзи, на когото не му се качва.

09,55 часа Преди навлизането в Биская водата е сменила светлозеления цвят с тъмносин, умереното вълнение е като модерна фризура. Но над кораба прелита френски самолет от екологичната служба и прави снимки дали зад кърмата остава естествения цвят на морето, или хвърляме зад борд сантнини. По принцип подобни мазнотии би трябвало да минават през трюмен сепаратор, но с него или без него това се практикува нощем. Глобата за мазна следа след кораба е космическа. В пристанище съответните кранове в машинното отделение се запечатват, иначе като нищо някой може да плати чужда глоба.

Югът вече се усеща, времето чувствително омекна. Барото със свита около себе си обикаля кораба и набелязва все неотложни задачи. На бака мистър Айвън и Гагауза стържат ръжда с машинката и ръмженето на сърдитото желязо е трудно поносимо.

14,30 часа След като по обед Бискаят предупредително разклати супата в салета, сега вече тежко натовареният кораб загребва вода с бордовете. Трябва да издебнеш момента кога да прецапаш палубата между двете надстройки.

22,30 часа В Северния Атлантик са се събудили синовете на Великата мечка. Осем-девет бала по Бофорт според метеобюлетина. Засега все още караме по курса, дано не се налага да тръгнем, накъдето може.

13.11.1980 г. Преход Анверс – Пирея

02,00 часа Наминах при Пламчо и Пенчо. Слизането в машинното отделение прилича на гмуркане в морето. С отварянето на люка те блъска предупредителна шумова вълна, после с  всяко стъпало надолу потъваш в хаоса на децибелите – така 34 стъпки. Заварих вахтения тандем механик-моторист с безизразни маски на лицата, приседнали и всеки държи стиска пакли в ръцете. За моя изненада Пламчо Змея стана и ми направи знак с ръка да запалим по цигара горе на открито. Озовахме се на кърмата. Можем да си го позволим, днес няма емоции, стоп машини, промени на ходове и прочее.

Знаеш ли, вахтата долу е защитно средство да не потънеш в опасни размишления. Броиш времето от сътворението на света само в рамките на тези 4 вахтени  часа, докато се измъкнеш на тихо, естествена светлина и въздух. Ако излезеш извън този отрязък от време, в главата ти нахлуват щуротии: кога ще свърши този преход, кога ще свърши този рейс, кога, кога, кога … Чисто безсмислие е на море да пълниш главата си с това.

Допуши  цигарата с края на монолога и тръгна обратно към децибелите.

13,00 – 17,00 часа Трудничко са работи на открито и все пак с Вальо се занимавахме с обезопасяване на варели, пълни и празни, шлангове, щормтрапове, за да не ги отнесе морето.

19,30 часа Малко щорм шоу в моряшкия салет. Както заничаше в картите на мистър Айвън, кокът бай Ставри загуби стола под себе си и се лашна в масата за табла. Юрнаха се дайретата на бели и черни пулове, звъннаха парчета на счупени чаши. Веднага изригна колективна попържня по адрес на мостика, после вахтеният Шами си призна, че на часа усетил силен сърбеж на едно място отзад. Олелията стана заради чупене на курса. Просто Бискаят ни казва „Сбогом“ с малка шега.

23,45 часа В канижела срещнах Вальо син, зелен и останалите цветове на дъгата по лицето му. Какво, да не би да си оставил финестрина отворен и ялпата да е наводнила каютата ти? Не бе, Водихме 148 на карти и с една контра ни изваркаха, а пък играхме на вързано.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / 22 /