С КОРАБ „ ПЛОВДИВ“ В ТРИ ПРИСТАНИЩА

10.11.1980 г. Анверс – кея, преход Анверс – Пирея

08,00 часа Последният ден в Анверс започна с протест и завърши с проблем. Сутринта докерите протестираха, че люковото закритие на първи хамбар е отворено в 07,35 с цели 5 минути закъснение. И, както бяха обещали, в 19,30 часа напуснаха кораба, след като бе решен сериозен проблем. Двамина нахлуха при барото  с „каптен, джентлемен… проблем“. Оказа се, че почерпката, с която те са свикнали при отплаването на българския кораб, не им достига. В този момент те са готови да приемат всичко: мастика, ментовка, ракия, коняк…, всичко, което е различно от вода. Получиха бутилка от капитанските запаси.

Иначе работен ден като всеки друг. С Вальо укрепвахме товари, но най-много време ни отне приспособяването на стари капорти / вид люково закритие от дърво / за втори хамбар. След толкова работа с бичкия на кораба вече мога да се цаня и за дюлгерска работа.

20,00 часа Пилот на борда. Както винаги с вдигането на трапа влекачът е пред бака. В морето нощта е време за отплаване, а пристигането – когато стане. Маневрените екипи са по местата си на бака и кърмата, домакинска команда гледа телевизия в моряшкия салет. В офицерския салет е само недокоснатата вечеря на старпома. За да стигнем до Северно море трябва да се промушим през два шлюза. И още в първия кораб с регистрация в Хамбург подпира борда на „Пловдив“. Леко, но всяка молекула на железния корпус трепва. Извинение по УКВ не последва, но нашият капитан веднага нареди на третия помощник да прати писмо до  агента и се закани в следващия порт да иска оглед и обезщетение.

В шлюза сме 4 кораба. „Пловдив“ и този нахал от Хамбург са отпред. Така на око премервам, че спадаме с три метра, за да се изравним с нивото на Шелда. Отварят батопорта / хидравличната преграда /, вече сме в реката и пресичаме условната граница с Холандия.

11.11.1980 г. Преход Анверс – Пирея

00,15 часа Влязохме в Анверс нощем, излизаме нощем и не мога да преценя що за река е Шелда. Ниски брегове като румънския на Дунав. По двата бряга ни съпровожда светеща гирлянда с къси неосветени тирета. До Северно море има около 5 мили.

Слизам в машинното отделение, за да го видя в маневрен режим. Шеф механикът е длъжен да е тук, тече вахтата на третия механик  Пламчо Змея, тук е и вахтеният моторист Пенчо. Стар кораб без централен пулт за управление, където децибелите са поносими, тук е шумова олелия. И въпреки това шеф механикът си направи труда да изкрещи в ушната ми мида, че влизането и излизането от порт Анверс е най-трудната маневра, защото в маневрената тетрадка се записват 180-200 промени на хода. Пенчо се занимава с изчисления кога ще бъдем в Бургас, въпреки че Пирея е междинно пристанище. Лошо, пада се понеделник. „Черноморец“ загубил мача в неделя, митничарите криви, по-добре в петък. Поради шумовата канонада се получава усещане за рикошети на метални ноти, които като осколки на граната се сипят върху теб. Все пак и при тези условия хващам обезпокоителната информация, макар че усещам главата си по-скоро като плондер. Единствена привилегия е, че тук можеш да си по фланелка с къси ръкави. Хайде негоре при студената тишина.

03,15 часа Пилотският катер на левия борд. Бързоходен и многолюден. Пристанището е с огромен товарооборот, постоянно влизат и отплават кораби, затова морските пилоти са на особен работен режим. Пет дни сноват с катера, обслужват маневрите и почиват на хотел, близо до устието на Шелда, след това пет дни са си у дома. Признавам, че им завидях и за занаята, и за трудовия ритъм.

05,30 часа Слиза морският пилот. Уморен съм до безразличие. От безсънието човек натежава, просто се срутвам и заспивам, преди главата ми да опре възглавницата.

11,00 часа Отново ме събужда писък на вълни. Бях забравил тези ноти в пристанището. И още нещо: бях забравил какво удоволствие е излежаването. Мога са си позволя почти цял час.

12,00 Едва успявам да събудя Вальо, за да обядва, преди да облече работните дрехи. Той е специален гастро случай. Не яде месо поради лоши спомени от тропиците: „Удари ли ме веднъж в носа месото – край, не хапвам повече. По-скоро като гладна овца ще ям замръзнало зеле.“ Но при бай Ставри никой не може да остане гладен. За Вальо винаги има нещо вкусно без месо. С всички останали готвачът е водил индивидуални разговори за вкусовите им предпочитания и доколкото е възможно съобразява с всеки общото меню. Обобщението му е направо философско: „Най-трудно е да храниш сити хора, но в БМФ гладни екипажи няма. Не си в занаята, ако хората не кусват или по-лошо – хвърлят супите ти. Защото пържола може да извърти всеки, а супата е майсторлък.“ Аз пък ще си позволя своеволието да кажа, че бай Ставри е с най-уплътнена длъжностна характеристика от целия екипаж.

13,30 часа Старт пожарна помпа. Прилагателното подвежда. Няма нищо за гасене, но това е най-мощната щатна помпа, с чиито струи се поддържа хигиената на кораба. Два шланга от бака и кърмата тръгват един срещу друг, обливат съоръженията, палубата, люковите закрития, надстройките. Желязото светва.

15,30 часа Така, както съм с ботушите, слизам в машинното отделение, за да спра пожарната помпа. Не че ми е задължение, ами така, за самочувствие. Под надзора на моториста Пенчо, разбира се. По никое време изненадващо слиза и четвъртият механик, който е на вахта чак в 20,00 часа. Младо момче, прави сватбен рейс с булката. Набързо приспособява два електрода на плетачни куки и си тръгва. Дали плетката ще бори каютната скука в дългия преход до Пирея или вече се бърза с бебешко асорти? Но, до тази каюта достъп имат само младоженците.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / № 21 /