14.11.1980 г. Преход Анверс – Пирея
00,15 часа За моя изненада на мостика, освен вахтения втори помощник, заварвам и рулевия Шами. Времето позволява рулевият да се използва през деня като палубна ръка, вместо нощем да дублира автопилота. Защото преди обед барото продължи с набелязването на неотложности по палубата и заплаши с намаляване коефициента за трудово участие при неспазване на сроковете за привеждане в порядък и дори се закани да приложи казармената забрана са слизане в следващото пристанище. Коментарът на Биско бе, че ако капитан така притисне екипажа си на дългата линия, направо ще го хвърлят зад борд.
Така че направо питам какво толкова и е дълго и особено на Дългата? Ами например: Варна-Аден- Сингапур-Хайфонг-Сингапур-Куала Лумпур-Нагоя-Кантон-Банкок-Коломбо-Тартус-Варна. Сложи едно девет месеца, колкото нормална бременност, ако не се случи 2-3 месеца рейд в рисково пристанище като виетнамските. Не е като на западната линия – там никой никого не следи. Нормален микроклимат, дори може да се говори за психологически комфорт. Недай Боже новини от брега, заради които трябва спешно да си у дома, а ти си на хиляди мили. Тежък удар за моряка от дългата е развод след 8-9 години брак. Посъбрал, надонесъл, порадвал се и – аут! Вторият помощник предпочита своята биография почти без ергенски период, отколкото ергенлъка на съвипускника си от Морското Пламчо Змея, изправен пред риска да се ожени на пожар в отпуската между два рейса. Той самият вдига сватба скоро след дипломирането. Пращат го на дългата, след отплаването получава вест, че ще става баща. Пропуска родилния дом и първия порив на бащинското чувство, след като вземе на ръце първородния син. Да стъпя повече на дългата – никога. Добре, че не ми се наложи да се оженя с радиограма.
Добре печели онзи, който печели време, това е безусловно. Тогава моряците добре губят, щом губят толкова време. Така че морето ври не толкова от професионални, отколкото от социално-етични проблеми. Но момчетата с усмивка разказват стопроцентов анекдот, какъвто може да се роди само на дългата: По повод световното изложение в Осака през 1970 г. гостуващият първи партиен и държавен ръководител Тодор Живков се среща в ресторант с българи. Тъкмо в момента, когато първият човек на страната произнася приветствено слово, пред него се изтъпанчва подпийнал моряк, който прави опит да рапортува. Конфузно. От тогава моряците смятат, че са в държавна немилост. Министерството на транспорта ги квалифицира така: капитанът е началник на влак, механиците са машинисти, помощник капитаните – кондуктори, а моряците са просто пасажери.
17,40 часа Кротушан океан. На запад след залеза на отплавалото слънце се е сипнала жарава. Капитанът избра курс далеч от португалския бряг.
18,45 часа Далечно зарево над Лисабон, а околовръст – само вода. Говори се, че се бърза с прибирането на кораба в Бургас, за да може да направи един къс рейс до Италия преди Нова година.
16.11.1980 г. Преход Анверс – Пирея
00,45 часа Отминахме Сеута. И отблизо гледан, африканският бряг се гуши срещу високомерния си европейски съсед. Херкулесовият стълб внушава илюзия за могъща планина над проснатата ничком Сеута. Сутринта трябва да сме край остров Алборан. Средиземно море ни посреща със служебна учтивост, надяваме се да я запази до котвата на рейда Пирея.
10,00 – 10,30 часа Кофетайм. Като в дядовата ръкавичка сме се пъхнали 12 души в каютата на камериера бачо Велко. Добряк на 57-58 години. Теснотията не пречи на приготвянето, разливането и употребата на кафето. През отворения финестрин се изнизва димилката от запалените 7-8 цигари, в този момент пушекът от димохода вероятно е по-малко. Някой отваря дума колко добре е, че сме на обратния път, защото с всеки ден все повече губи търпение да тушира булката. Бачо Велко намира пространство да вдигне назидателно пръст и да пресметне:
-Всеки ден губя по два сефера. Аз съм много страстен!
Дружният смях, в който кънти недоверие и присмех, вероятно се е чул и в машинното отделение. В паузата прозвуча укорително опровержение:
-Какво бе, сукалчета, кураж си давам, на вас ли да се надявам?
20.11.1980 г. Преход Анверс – Пирея
08,00 часа Невъзможно е да се работи на открито. Вълната прехвърля наветрения борд, с грохот се стоварва върху подветрения и се връща в морето. И никаква надежда за морски празник. В първи хамбар варелите „Бритиш петрол“ са се размърдали и опитват бодичек, както в хокея. Във втори хамбар катанката / вид арматурно желязо / се разхожда произволно и дупчи торбите с полиетиленови топчета. Като живак са и като овцете – тръгне ли едно през дупката, до зрънце изтичат. Почваме да кърпим положението. Няма на кого да се сърдим, нали ние укрепвахме стоката при товаренето. Уж сме от моряк нагоре, от парче въже можем всичко, но… Днес няма супа, пържолите са в изобилие, но няма морски празник при пълен работен ден. И се наостряме като оси. Като има хора, които се бръснат по време на преход, как няма да хваща време? Не че има опасност за кораба, ами дано не стане сакатлък с някого заради размърданите железа в хамбарите. Няма смисъл да питам третия помощник, със сигурност вече му е възложено да напише морски протест преди порт Пирея. Почти като в Хималаите е, за стъпването на върха е достатъчна думата на алпиниста. В морето важи позоваването на метеобюлетина и подписа на капитана.
Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / 23 /
