С КОРАБ „ПЛОВДИВ“ В ТРИ ПРИСТАНИЩА

26.10.1980 г. Средиземно море, преход Бургас - Ротердам

01,30 часа Срещнахме кораб „София“ без да се видим. Капитаните се свързаха по УКВ. Повече приятелски, отколкото служебен разговор. Мене лично ме засяга констатацията, че по това време на годината на Запад трудно се намират товари в посока България. А рейсовата заповед става добра, ако има чужди пристанища.

Радиорубката е в непосредствена близост до мостика. Просто наминах, оказа се, че радистът Желязко, когото всички наричат Жеко, има рожден ден. Пожела да бъда първия, когото ще почерпи по случая. Близнах уискито, той пийна. Понечих да си тръгна, но той енергично настоя да приема от него една метална ФРГ марка. Това вече не е почерпка, а…Възражението не бе прието.

02,20 часа Отворената врата на каютата и светлината просто ме спряха. Палубният боцман и Митето още бяха на почерпка. Морякът се държеше здраво, но началството опираше членоразделните си способности само до две срички – „да“ и „не“.

07,30 часа Свежо утро при стеснението на Средиземно море преди Гибралтар. Десетина мили на север е нос Гата и старопланинският профил на Апенините. Девет кораба с двете посоки около нас. Испанският бряг обещава райски ден на море. В полутоновете на утрото крайбрежната ивица е малко по-синя от морето. Само един намръщен облак-конкистадор е прострял собствеността си малко по-ниско от височината на нос Гата. Нека да владее сушата и да не се оглежда в морето. В каютата съм по фланелка, а отсреща Апенините показват заснежени върхове

12,30 Неделя, моряшка почивка. На кърмата Вальо подстригва Шами, другите са захапали цигари след изпипаното като за Балкантурист телешко варено на бай Ставри. Момчетата отварят раздумка за приключения в бардаци – Палма де Майорка, Индия, Малайзия, Тайланд… Все в посока Далечен изток или дългата линия. Славни времена, само десетина долара за едно боцкане, а за 20 в Банкок можеш да изкараш цяла нощ с гостенка в собствената си каюта. Вальо признава, че завинаги се отвратил от проститутка на Канарите. И като спира за малко тракането с ножицата декларира: Сега 70 цирея да ми поникнат на задника, 70 долара не давам, ако ще дългата да е два пъти по-дълга. Да ама, не се съгласява Митака, 9-10 месеца само вода, желязо, небе и едни и същи муцуни насреща, няма баланс с едното уиски. Подстриганият Шами, който току-що е придобил съвсем младежки образ, изиграва малък етюд, имитирайки как в Бомбай, влизайки в стаичката при непалката, неволно вдигнал топурдия като стъпил в някакъв леген с парцали и въобще помия. Сякаш си олял многомесечната ерекция с вода от хладилник. Абсолютна секс нула. Непалката излязла джент: със сръчността на Лоената топка / да ми прости Мопасан / приложила женски хватки, но като се омесило безсилието на двата пола, отказала доларите. Ден по-късно нашият се реванширал по нашенски и така запушил лошия спомен.

Вече му познавам номерата на Шами. Когато говори без мръдване на мимическата мускулатура, значи приказката му не е съвсем за вярване.

Мистър Айвън сменя темата и разказва за преживяната операция от язва с усложнения в Ню Орлиънс. Цели 14 дни в американската болница. После със самолет към Ню Йорк – Виена, София – Варна. Любопитно ми е да узная, че при здравословен инцидент на кораб лечението и престоят в болница не се заплаща от корабособственика, а от международна фондация, моряците се ласкаят, че неин анонимен член е английската кралица. Така че 30 000 долара се спестени на БМФ, а никой не обръща езика да каже Иван или Ванката, бившият пациент просто е мистър Айвън, така, както са го наричали американските медици.

Гого се е усамотил в моряшкия салет и реди наполеоновия пасианс, а палубният боцман след снощното дзудзуркане / така на кораба наричат употребата на концентрати / не се вестява нито на закуска, нито на обяд. Всички други свободни от вахта са на кърмата. Пристига и старпома и като начало това не се приема за лош знак. Обаче: Момчета, сори, но се налага  да се поработи в два хамбара, знаете, че с океана шега не бива. Край на неделната почивка. Тъкмо мислех  да се оттегля и да дремна, за да имам будни очи през нощта за срещата с Гибралтар.

13,30 – 17,00 часа Този път не укрепваме, а доукрепваме фазера и пренареждаме 25 тона бронз. Ако не направим това, според старпома в Ротердам ще ни вземат за разтоварването по 30, вместо по 17 долара за тон. И докато началството се поти, заедно с нас, ни „отваря“ как западните докери правят пълзяща стачка. Тръгват товаро-разтоварните работи на някой кораб, но се оказва че товародателят не е осигурил чай и кафе. Сирена и спира обработката на 100 кораба в пристанище като Ливърпул. Докери, стифадори, кранисти, пилоти, влекачи, магазии – стоп! Веднага се осигурява каквото трябва, прозвучават два сигнала на сирена и работата продължава. Да бяха това приказки на Шами, веднага щях да сложа шконто.

22,00 часа Гибралтар. Мечтата ми. В непрогледна нощ било отредено да стигна дотук. Луната, която Георги Стаматов съвсем справедливо нарича  „стара сводница“, ми изневери. Място на противостоене. Гледам контура на европейския Херкулесов  стълб, загатнат в смесеното зарево на хиляди светлини – английски и испански. Отсреща са африканският Херкулесов стълб и Сеута, испански град, за който претенции има Мароко. Дали защото съм по-близо до европейския бряг, той ми се струва луксозно надменен спрямо северния си съсед? Направих уважение на Атлантика да го срещна на крак.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / 9 /