25.10.1980 г. Средиземно море, преход Бургас – Ротердам

01,30 часа Пак щормово време, вятър около 8 бала по Бофорт, посока северозапад. Луна наднича през бягащи нанякъде дрипави облаци. Корпусът се тресе. Все още сме далеч от Гибралтар, метеобюлетинът дава 8 бала вълна в Биская.

В машинното отделение Пламчо Змея не се дели от оборотомера, стрелката почти допира червения сектор на критичните обороти. Ни в клин, ни в ръкав мотористът Къцко крещи в ухото ми агитация да го издокарам положително във вестника, имал приятели в Пловдив.

На мостика вторият помощник се ослушва за удари в хамбарите. Засега фазерът кротува. Ограмотява ме, че през IV тримесечие намаляват товарите в посока Запад, а се увеличават към Бургас. Да си видим късмета. Миналата година дни преди 31 декември бяхме  с пилот на борда и от самия вълнолом на порта червена ракета ни върна обратно. Отстъпихме кейовото място на западен кораб. Плановото задание на БМФ иска от нас 92 експлоатационни дни  за IV четвъртото тримесечие. Плътно, без аварии и ремонти. Върви да дремнеш, след час-два може би не само че няма да може да се спи, ами да се лежи. Засега, щом барото го няма на мостика, значи не е страшно.

12,00 часа Доста рошава фризура на морето, но в сравнение със снощи това си е направо укротяване на опърничавата. На слагам кавички, защото битието на море няма нищо общо с комедията на Шекспир. Съвсем рядко на хоризонта се появяват ивици алжирски бряг. Апетитът ми се нормализира, вече не правя междинна закуска и не прегладнявам до обед.

Спукаха ми тъпанчетата от приказки за зимна подготовка, а напредваме само с валяци и четки. Работните ми дрехи, които висят в каютата, миришат на блажни бои и разредители, все едно дишам от балон с ацетон. Все пак днес опнахме проволка между двете надстройки, за да може при тунджа да се придвижваме по палубата като алпийци по планински стръмнини.

Вальо изяде пъдпъдъка и сега отворената вратичка на каютния кафез тихичко имитира звек на затворническа верига.

16,45 часа Първи сняг? Не, не още. Леерите са покрити с богат добив на морска сол поради високото съдържание на сол във водите на Средиземно море. Малки вдлъбнатини по палубата също са оцветени в бяло от солта на морето.

Гого се разфантазира, че в Азовско море при миене на палубата помпата вади от шланга риба. Все пак се коригира и уточни, че в машинното отделение наистина може да се извади риба от  филтрите на входящата охлаждаща вода. Шами веднага пусна приказката, че току що видял кит. Макар обръгнали, слушателите му приемат с усмивка хиперболата.

След вечеря моряшкият салет ври и кипи, тук е поне половината от екипажа. Оформиха се две белотни карета и една двойка на табла. Отоплението на кораба не е включено, но момчетата са по фланелки. Почти всички имат татуировки от раменете до китките на ръцете. Малко странно ми е, че тези мъже, които здраво държат двата края на битието, са се ошарили с нелепости.

Палубният боцман ме е хванал за единствен събеседник, всъщност слушател. Преди време в порт Ротердам докерите изтървали мотокар на палубата на „Пловдив“. Щети по машинарията, масла и гориво на палубата. Стифадорът, като си знае какви  кожодери са техните специализирани бригади, го ударил на молба пред нашите: Момчета, искайте каквото ще искате. И моряците доволни от овъртайм по 30 долара на час, и стифадорът доволен от насъстоялата се среща със своите.

Оказа се, че кокът не само е майстор на палачинки, но е и корабният ловец на радиовълни. Дори при радиста не могат да се чуят новините, а  в моряшкия салет бай Ставри доста чисто хвана „Хоризонт“.

Свършиха се „малките“ часове от началото на рейса. Замръкнеш в Черно море и осъмнеш в Мраморно, пак замръкнеш, но вече в Егея, а от нос Матапан до Гибралтар няма свършване това Средиземно море.

22,30 часа За първи път на мостика заварвам едновременно барото и помполита. Първият офицер на борда го изби на професионална подозрителност: Ей така както кротко си стоим и си приказваме, така кротко някой крои нещо наум, че да се чуди после човек като се пръкне „нещото“ от къде се взе на парахода такава поразия. Момчето от добро по-добро, а белята от лоша по-лоша.

Обаче барото не пое негативната посока. Напротив. Спомни си как навремето, докато изкачи служебната стълбица до старши помощник, през годината му се събирали съвсем малко дни на български бряг. Слязъл в отпуск  за щурмански курсове и изпит за капитан пред ДИК / Държавна инспекция по корабоплаване /, получила се около 6 месечна пауза без море и между другото сколасал да се ожени.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / 8 /