24.11.1980 г. Пирея – кея, маневра за отплаване
11,00 часа С пот на чело затваряме хамбари, бимсове, капорти, бигите по походно… Стоп, във втори хамбар има още четири пачки ламарина за разтоварване. На кея група докери са в шумна кавга със стифадора. После се загубиха нанякъде за часове, а им оставаше микроработа за около половин час. Все пак микростачката приключи, в 17,30 затворихме и втори хамбар.
19,00 часа Пилот на борда. Мола / отдай, освободи / всичко бака и кърмата. Стоп. Елтаблото на мостика отново дава на късо. Няма телефонна връзка с машинното отделение, не работят ходовите светлини и сирената. Пилотът вдига пара: като не сте в ред, мола влекача и довиждане, чака друг кораб. Все пак укротяват го.
19,50 часа Отблъскваме. Пасаж риба се стрелка далеч от кораба. Вальо ме светва, че рибата пасе от обраслия кораб и сега бяга от раздвижилия се корпус. Щормтрап на ляв борд. Изтеглям запалената лустра, за да осветя коридор на пилота, но я захвърлям и изпълнявам нещо като електротанц, парнат от токов удар. Вальо я изключва от кутията, закача я на борда и отново включва. Електроженносин пламък опушва бялата боя. Дими и мирише на бакелитено изгоряло. Пилотът се изсмива пренебрежително, излайва стандартното „Бай“, ловко се спуска по щормтрапа и се загубва в тъмнината. Старпомът, който изпраща пилота, се чуди: Майка му стара, всички лустри димят, какво става на тоя параход?
Стоп. На рейда сме, на бака гъргорят последователно и двете котви. На мостика правят елмеханика бъзе и коприва.
22,00 часа Вира двете котви, пълен напред.
23,00 часа Стоп машини. Избила е пробка на тръба с охлаждаща морска вода. Момчетата са мокри като мишки. Мимоходом мотористът Жеко ме осведомява, че морската вода яде чугуна като тебешир.
Имам компенсация. В каютата ми „Селгата“ хваща „Хоризонт“ и първата дума, долетяла в ефир, е България.
25.11.1980 г. Преход Пирея – Бургас
00,15 часа. Пълен напред. Зад кърмата винтът бързо раздипля фосфоресцираща лунна пътека.
10,00 часа Профсъюзно годишно отчетно-изборно събрание на команда техническа експлоатация. Засега „Пловдив“ е на първо място сред групата кораби.
12,30 часа Остров Лесбос на траверс. Островът на Сафо и Алкей.“Теменугокоса, меденоусмихната Сафо, искам да ти кажа нещо, ала срам ме е да ти река.“ Дали са имали връзка? Все едно. През бездната на времето вятърът носи над морето легенди и шепне строфи на древногръцките поети.
16,00 часа Опит през бинокъл да зърна камък на древна Троя. Не би. Няма как да се разгневя като Ахил, стига ми „Илиадата“ да ме връща към единствената война, водена заради хубава жена. Нали Омир първи възпя и морето, без да го е виждал?
16,30 часа Вече сме в Дарданелите.
20,00 часа Няма казино в моряшкия салет. Наздраве, наздраве и след вечеря всеки в каютата си при митническата декларация и торбите.
26.11.1980 г. Преход Пирея - Бургас
08,00 часа Не мога да повярвам, че съм проспал нощния Босфор. Вече сме в леко намръщеното Черно море с едва забележим турски бряг.
09,45 часа Момчетата ме уверяваха, че по традиция последният ден на рейса се дава на екипажа за почистване на каютата и стягане на багажа, но прозвучават един дълъг и шест къси сигнала на сирената. Общокорабна тревога. Напускане на кораба. Насам-натам тичат моряци, впрегнати в хамутите на спасителни ризи. На лодъчна палуба за първи път са се смесили палубни моряци, мотористи, механици, помощник капитани и домакинския състав. Щормтрап на десен борд, лодка № 1 зад борд. Бутаме се неумело един о друг, търкайки коркови нянки. В лодката сме 12 души. След 5-6 опита моторът на лодката все пак решава да запали. Правим два почетни тура около кораба, сподирени от любопитството на останалите.
Лодка № 2 зад борд. Задачата на момчетата е да отблъснат и акостират на весла. Комична неразбория с веслата. Тия от палубата се справят, но мотористите са направо безпомощни с парче дърво в ръцете. Помощник готвачът Киряк проявява инициативата да командва синхрона в лодката. Дайте му мостик на този човек, кой го е затворил в кухнята да бели картофи?
13,30 часа „Човек зад борда“. Оранжева димка се стеле над морето, а четиримата помощник капитани се изреждат да я „спасяват“. Различни ходове и градуси, подветреният борд да направи заслон и т.н. От съветски кораб, минаващ на 5-6 кабелта, се осведомяват по УКВ станцията: „Что у вас?“ Учебна тревога, успокояваме ги.
-Счастливо вам!
-И вам счастливо!
Приключихме без инцидент. Всеки месец се дават 7 часа за учебна тревога, които влизат в рейсовата заповед.
23,00 часа Фарът на остров Болшевик, Бургаският залив. Третият помощник се чуди защо капитанът не се качва на мостика и не допуска, че трябва да му се обади по телефона. И понеже сме на половин миля зад кърмата на танкер, а все още сме на пълен ход, рязко завърта руля и прави циркулация за убиване на инерцията. Една, втора, към нейния край капитанът се появи на мостика сънен, разчорлен, без очила, без да може да се ориентира. Не се развика, само се хвана за главата. Дойде на смяна и вторият помощник, който на секундата се зае да овладява ситуацията. Слава богу, справи се хладнокръвно.
27.11.1980 г. Рейда Бургас
00,45 часа Котва рейда Бургас. Контрола.
10,00 часа Хващам рейдовата лодка към брега. Първи се качих на кораба, първи слизам. Тръгвам си към Пловдив със следобедния влак. На гарата синът ми, осем годишен, посрещна влака, не мене.
Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / 25 /
