07.11.1980 г. Анверс – кея
01,30 часа Небе – оловен похлупак, водата леко дими. Колкото каналът е оживен денем, толкова е пуст нощем. Само два влекача на ход към шлюза. Всички вече са си по каютите, само в контролния салон третият помощник рисува плакат за днешния празник – 63 години от Великата октомврийска социалистическа революция. Манифестация на кея няма да правим, а тържественото събрание и празничният обяд са отложени за утре – събота, когато докерите няма да са на кораба.
Младокът ме изненадва не с художествените си умения, а с познания за историята на флота. Било е време, при това не чак толкова отдавна – 1949-50 година, когато счетоводителят на БМФ е молел завърналите се от рейс моряци да наминат и да си вземат заплатите. Да си оформи ведомостите човекът. Битието на брега е натиснато от купонна система, но ти се връщаш от Бейрут, търговски рай по онова време, занимава ли ти се с такива дреболии? Зная го това време от спомените на майка ми: Плат и да има да ушиеш нещо на децата, конци няма. Затова народът е казал – сиромах човек, жив дявол. Все някак трябва да се живее. Ако през 1917 година в Петроград моряците са имали по един дявол във всеки джоб, едва ли щеше да има революция.
Уговорихме се с третия помощник в празничния следобед да посетим Къщата на Рубенс. Защото не може да си в Анверс и да пропуснеш такава забележителност. Но все пак работен ден, закъсняхме с излизането, влязохме в книжарница, третият помощник се заплесна на щанда с английска литература, избра два бисера на Агата Кристи, озовахме се пред Рубенсхаус в 16,45 часа и…не ни пуснаха. Утре, но ще трябва са си търся друг партньор.
08.11.1980 г. Анверс – кея
12,00 часа В моряшкия салет, единственото подходящо помещение, краят на словото, което срича помполитът, съвпада с предстартовата треска преди започващия обяд:
-… победоносната социалистическа революция…
-… Дай една чаша…
-… невиждан ръст на производителните сили…
-… Долей още две капки, де…
-… и както пролетарският трибун писа: „Москва, Москва, ти пак си…
-… Бабината ти трънкина, другия път ти прави шипшандлера.
Че Седми ноември няма нужда от похвални слова, това би трябвало да знаят протоколните лица, но че на този ден не бива да се четат записки от шестокласни тетрадки, това е известно и втръснало на всички.
14,30 часа Рубенсхаус. Сега разбирам защо вчера в 16,45 часа не ни пуснаха в музея, който затваря в 17,00 часа. Можеш да влезеш, но не можеш да навлезеш и усетиш атмосферата на бароковия интериор с дъх на късен Ренесанс. Всяко време – с естетиката си. Гениалният художник е известен с Рубенсовите жени, но на мене ми е трудно да приема този излишък на телесност. Заседявам се с възхита пред статуя на Херакъл, губейки представа за време, вероятно повече от половин час.
22,30 часа Белгийската телевизия щедро показва в гросплан тържествуващата физиономия на Рейгън, новият стопанин на Белия дом. Върти се филм от времето на холивудската му слава.
Така, далеч от България, изпращам 63-та годишнина на Великия октомври – с Агата Кристи, Рубенс и Рейгън, но без Ленин.
Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / 19 /
Секса е първото уръжие за оправяне на об...
Самоеди 'На чуждите помогна ти, а своята...
Без да достигне шика на БОГАТИЯ КОЛОНИАЛИСТКИ Запад, разбира се.
И Следвоенната мизерия не е соц явление. Справка - 1918-19г. у нас.
Но чувствата психо-десни са скарани с истината.
