ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „БОТЕВ“

15.07.1982 г., порт Ило – кея

20,00 часа Пантел излъчва шоу-конкурса „Мис Универсо“ с очарователни кукли, истински балсам за прегорялата от самота моряшка душа. Но поривист вятър отваря кораба далеч от кея, стрелите на товарните кранове едва достигат сапаните с чували рибено брашно. Въжетата агонизират, някои на издържат. Всички възможни краища са подадени на брега: носови, кърмови, траверсни, шпрингови. Щураме се като подплашени прилепи в пещера. Това вече не е кораб, защитен в пристанище като в бомбоубежище, а размяна на удари между въжетата на боксов ринг. Вятърът, океанът или ние? Засега ние.

16.07.1982 г.,

04,45 часа Скъса кърмови шпринг. Жал ми е да събуждам току-що заспали хора, които тичат към такелажния ребус на бака и кърмата и работят с пулс 140. Приличаме на гмурци със специалните очила, с които вече спим. Защото ако се покажеш на палубата без тях, вятърът сякаш подлютява очите ти с негасена вар. В часа на прилива положението на кораба става критично. Вече къса, без да подбира. Изобщо, океанът е чудовище, което акумулира и излъчва огромно количество енергия, дори когато дреме. Остават още около 750 тона, докато вземем пълния товар, но това зависи от Пасифика. Ако времето продължи да вдига, имаме три варианта: или да се набучим на скалите, или да излезем на рейда и да чакаме, или да отплаваме към Панама. Сега осмислям и железния кръст, издигнат на вдадената в океана скала, същински миниатюр на Еверест.

В 16,30 часа котешката ми дрямка се стресна от граченето на тифона. Маневра. Почти няма здраво въже. На бака се щураме из скърцащия лабиринт от въжета като край подпори на пропадаща гелерия. По кея тичат прибиращи се от града. Старпомът спринтира, скача на палубата и секунда след него трапът се счупи. Един моторист някакси успя да се прехвърли през борда, а двамина ни настигнаха с пилотския катер. На кея докерите направиха всичко за успеха на спешната маневра. При команда от мостика „Сечи въжетата“ и недвусмислените знаци от бака, не смееха да вдигнат ножове. Изпратиха ни онемели, немигащи, окаменели. Корабът, това късче благоденствие, вече е далече. Океанът и вятърът си върнаха за загубения рунд и спечелиха мача с нокаут.

17.07.1982 г.

 08,00 часа, 20 градуса крен на рейда. Спешна такелажна работа. Наново заплитаме гаши на скъсаните въжета. При бягството от кея стрелите на товарните кранове останаха в работно положение и закрепването им в леглата по походно се оказа дяволска работа при този крен. На рейда около нас щъкат корабчета на бреговата охрана, една след друга надникнаха и три подводници. Нещо като почетна стража. Според капитана, утре сутрин ще се надяваме да има пилот на борда и швартовка за дотоварване.

18.07.1982 г.

07,50 часа Повече от час имаме готовност за маневра. Сега пък има мъгла. Чакаме.

10,00 часа Мъглата се вдигна, пилот на борда. Обаче капитанът на порта не разрешава маневрата поради все още тежката вълна. А ние сме готови за ново късане на въжета. Пилотът направи прогноза, че ще трябва да се чака 4-5 дни и слезе. Изобщо всичко на море сякаш специално се нагласява така, че да те нерви.

15,30 часа Все пак маневра. Застанахме мудно и несръчно. Вечерта имах час-два за последно шляене на перуанска земя. Този път бе по-живописно поради присъствието на моряци от военния флот и пазарът, осветен не с електрически крушки, а с фенери. Китайска стока, тип бит пазар. Грехота е с грешни моряшки долари да разнасям парцалчета от Перу към България. А киносалонът привлича с афиш „Фантазиа сексуала“. Даже униформените моряци не проявяват интерес, а аз съм така изцеден, че се прибирам в каютата си, без да погледна телевизионна картина от „Мис Универсо“.

                                 КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ

Днес, 16.07.1982 г. на борда на моторен кораб „Христо Ботев“, след заставане на рейда порт Ило – Перу, комисия, назначена с устна заповед на капитана във връзка с аварийната ситуация на кея, в състав: Явор Боянов Миланов – старши помощник капитан, Валентин Иванов Петков – главен механик и Георги Димитров Георгиев – втори помощник капитан, се събра и след като огледа палубата, хамбарите, надстройката и механизмите констатира следното:

1.Хлътване корпуса на десен борд в района на парадния трап от удряне на кораба о кея с дължина около три метра и дълбочина 5-6 сантиметра.

2.Скъсани 12 / дванадесет / швартови въжета.

3.Счупен алуминиев трап-сходня.

4.Дефектиране динамометъра на дясна носова лебедка.

5.Дефектиране на селеновия захранващ изправител на спирачка на носова предна лебедка.

Със съставянето на настоящия протокол комисията си запазва правото да го разшири по време и място при необходимост за защита интересите на кораба.

Настоящият протокол се състави в 6 / шест / еднообразни екземпляра.

16.07.1982 г.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / 18 /