Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2023 00:14 - КОРАБНИТЕ „СЛАВЕЙЧЕТА“ НИКОГА НЕ ПРЕСИПВАТ
Автор: orknei Категория: Други   
Прочетен: 801 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „БОТЕВ“

11.07.1982 г., порт Ило – кея

И днес, както при предишното си дежурство, съм придатък на Оскар. Талиман от класа, няма защо да се правя на партньор. Заедно сме неотлъчно в рамките на работното време от 08,00 до 12,00; 13,00 – 16,00 и 18,00 – 24,00 часа. Няма нито предобеден, нито следобеден кофетайм. Това са местните правила. И няма никакъв смисъл да имитирам, че броя, просто пиша в своята талиманска бележка това, което нанася Оскар в неговата. Перуанците вчера са протестирали писмено поради големите различия в тяхната и нашата документация. Не можем да се мерим с наследниците на инките, в чиято империя е имало строга отчетност до бобено зърно.

Общуваме с нескрит интерес един към друг, въпреки езиковата бариера. Той не отбира нищо от руски и английски, моят испански лексикон е колкото пръстите на двете ми ръце. При първия ни контакт той просто ме прогони от палубата, за да си намеря очила като за работа с оксижен. Той самият е с такива. Защото поради вятъра постоянно се къпем в пушилка от рибено брашно, което подлютява очите като абразив. Послушах го и съм му благодарен за жеста.

И двамата не схванахме очевидните си различия. При тях отчетността е поверена на по-първа ръка хора. Оскар не прилича на човек, който обитава жилище от рогозки и ламарини, няма вид на недохранен, но никога не отказва, напротив, веднага похапва доставена от мен милинка, палачинка или принцеса от моряшката закуска, независимо от това колко е часът. За разлика от него, моите работни дрехи имат следи от всички цветове блажни бои по кораба – бяло, синьо, червено, резеда…, което показва етажа ми в екипажния списък. Оскар има дъщеря, която е втора година студентка в Лима и това е голяма тежест за семейството му. Но, за разлика от докерите, той не проявява интерес към дарения от кораба като разни дървении и варели. И няма как да не правя сравнение с Куба, откъдето пристигаме в Перу. Тук ги няма колективните сандвичи с прясно мляко за докерите, няма го и настроението,  с което работят кубинските им колеги. Но работата им спори. Регулярен подвоз, макар повечето фордове да приличат на стари щайги.

Сюблимният час – финалният мач на световното първенство по футбол в Испания между Италия и ФРГ. Немците загубиха с 3:1, макар че получиха символична подкрепа с пристигането на кораб „Вестфалия“. За мое учудване в страна с висока футболна култура като Перу товаренето на „Ботев“ не бе преустановено и като нищо, вместо да бъда телезрител, щях да пиша талимански бележки, но ме смени камериерът бачо Кочо. Все пак в моряшкия салет докерите-гости бяха мнозинство. Свалиха каските от главите си, използваха ги за пепелници, почти дискретно показаха  предпочитанието си към отбора на Италия и мълчаливо си тръгнаха веднага след последния съдийски сигнал.

А днес работното време приключи около два часа преди полунощ. Просто активен остана само един товарен кран и докерите предпочетоха да се приберат по-рано. Поне още седмица време има, преди да отплаваме, но реших сега да подаря на Оскар последното си флаконче „Българска роза“. За съпругата или дъщерята, нямам за двете.

С Емо тръгваме да натегнем  въжетата на бака. Не става, корпусът леко се люлее и отваря на 60 – 80 сантиметра от кея. Въжетата ту леко отпускат, ту съскат като пепелянки. Засега – нищо критично. Връщам се и в талиманската канцелария на нивото на главна палуба бачо Кочо и третият помощник ме посрещат с неприятна новина – пропада идеята за еднодневна екскурзия до езерото Титикака. Световна забележителност, но няма желаещи, колкото за един микробус от екипажа. Парите… И още непреминало разочарованието ми, пристига мотористът Захо. Шефът те вика при кран № 1.

Добре, хайде обратно към бака. Заварвам по-малко потни и повече нервни шеф механика, четвъртия механик и машинния боцман. Опитват се да задвижат стачкуващата техника, сега им остава някой да се покатери и да включи елзахранването. Не повече от 5-6 метра трап с обилно омазнени и хлъзгави степенки. Викат мен, защото са сигурни, че няма да откажа. Във вертикална посока вече се справям почти, както по хоризонтална. Слагам ръкавиците, набирам височина, натискам червеното копче и след по-малко от минута съм долу. Пренебрежително бавно паля цигара и ги гледам присмехулно. Всъщност, ситуацията е редовна. Палубният моряк е нещо като налъм за баня. Ползват го в мокротията, после небрежно го захвърлят, сакаш вече никога на никого няма да е потребен.

Връщам се при бачо Кочо и Николай тъкмо навреме – беседват на секс тема. Стар спомен от Банкок:

-Поръчвам си аз при мама сан да прати някоя кака в каютата ми и по едно време на вратата се чука. Отварям и гледам насреща си една зъбата кощрамба. Усетих как всичко в мене спада / показва с театрален жест /. Обаче се мобилизирах и си викам: Кочо, ти няма да излагаш българския / три букви /. Е, те това ми беше за последно. Край. Героиня е женичката ми.

Героят търкаля 58-та си година и сега, след прибирането в България – край и на плаването.

Почти полунощ е, а юнаците от свободната смяна още не са се прибрали. При символичната цена на платената любов тук да не би… Едва ли, усъмнява се Николай. Той има достъп до агента, единственият от местните, който говори английски. От него знае, че в Ило битовата вода е изключителен проблем, а питейната – лукс. Тук от много години не са виждали дъжд и се съмняват, че такава промяна на климата е последица от ядрените опити. Сега американската „Купър корпорейшън“ върти града с долари, експлоатира медната руда и евтината работна ръка и крепи положението с опресняване на океанска вода. Използва се специален сапун за твърда вода. Вече е започнало строителството на водохранилище и акведукт.

Да си дойдем на думата. При такава сиромашия проституцията е единственото цвете, но поради безводието няма как да бъде поливано. Бардак без хигиена…Третият помощник предположи възможна алтернатива: Преди приемането на следващ клиент, стафидата се обработва термично – с мангал. Наши момчета-мераклии са обмисляли възможността да ползват удобствата на каютите си, но вуйчо/ помполита/, без да свиква събрание, предупредил, че ако някой си позволи това, незабавно на свои разноски ще взема самолет от Лима за Европа и от там – към България. И с половин екипаж можем да приберем кораба във Варна!

Добре де, макар да не сме английски флот, жена на борда може да е ерес за вуйчо, но откъде той ще знае за какви мераци си приказват момчетата?

-Бавно се оморячваш, приятелю. Досега трябваше да знаеш, че корабните „славейчета“ никога не пресипват.

 

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / 16 /

 

 



Тагове:   Мангал,   ерес,   стифадор,


Гласувай:
2



1. pipinana - .....
04.06.2023 02:26
taka e , niama presipvane
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: orknei
Категория: Други
Прочетен: 152137
Постинги: 103
Коментари: 18
Гласове: 196
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол