ПЕТ ПОРТРЕТА ОТ ЕКИПАЖА НА КОРАБ „ПЛОВДИВ“
3.ЮРИ - ТРЕТИ ПОМОЩНИК КАПИТАН
Все още не съм истински моряк, всичко дотук и още години наред е само подготовка. Макар, че съм випуск 1979 г. на Морското, дипломиран инженер корабоводител. Макар, че съм бил, предимно като стажант, на два пасажера, три кораба за насипни товари, един хидробус – каботажник, а „Пловдив“ е вторият ми кораб за генерални товари. Роден съм край морето, израснах на плажа, загледан към корабите на рейда не с детски, а с капитански очи.
Научен съм решение за всяка своя стъпка да вземам сам. Бил съм на три месеца, когато родителите ми са се разделили. Имам по-голям брат, родени сме на една и съща дата с една година разлика.
Отгледани сме от баба и дядо с любов, без излишества, но и без недоимък. Баща ни се мяркаше от време навреме в нашия живот, по-скоро да пречи, отколкото да помага. Видях майка си за първи път на 20-я си рожден ден, вече бях курсант първа година в Морското. Никакви сантименти и от двете страни. Ставаше дума за уреждане на някакви документи. Дядо ми е професионален фотограф – не бях виждал майка си дори на снимка, а сме живели във Варна не чак толкова далеч един от друг.
Морето, този злосторник, твърде рано, може би навреме, ми даде жесток урок. Адриатика се разгневи, беше тежко време по кърмата, корабът не правеше крен, а се стрелкаше нагоре ту с бака, ту с кърмата. Дотогава не бях виждал как кораб загребва вода с кърмата. Всъщност, дори не видях инцидента. Колега, мой приятел, не се изправи след падането, може би си удари главата в кнехта. Лежеше безжизнено, нямаше кръв и в първия момент не се уплаших. Желязото на кърмата така се тресеше, че лекарят не можа да прецени моментното състояние. Оказа се, че цели седем часа съм правил изкуствено дишане уста в уста на покойник, без да усетя, че тялото изстива. С хладилна кола трупът отпътува от Риека за София.
Изпитвам боязън пред величието на морето, но когато хване време съм спокоен и балансиран. „Пловдив“ е добър учител по товарно дело, което е по-сложно от навигацията и не може да се научи в Морското, учител е практиката. Ще ми трябва, докато покривам двете степени, преди да стана капитан. Не гледам екипажа с капитански очи, не са малко служебните несъответствия, но истински ме дразнят само мърлячите от домакинска команда. Един ден, когато се кача на кораб като капитан, ще ги строя да ми козируват с черпаците.
Знам, че няма да го направя, но ми се иска. / PS Моментната снимка е направена през ноември 1980 г. /
Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / 28 /
