2.ШАМИ – РУЛЕВИ

Преди да стана моряк вече бях монтьор. Баща ми имаше автоработилница, специалист по нафтови помпи. И като завърших седми клас каза: „Стига ти толкова училище, тука трябва бачкатор“. Истина беше, че семейството едва свързваше двата края. Добре, бачках и започнах вечерно, даже изкарах два курса в техникум по машиностроене. Но в трети курс се спречках с един учител, нашамарих го и – дотам с образованието.

Морето беше единственият начин да не съм вкъщи. Брат ми беше фаворит на баща и майка. Стана развейпрах от родителски глезотии. Ожени се на 19 години, у дома стана много тясно. Започна родителски  тормоз да се махна. Служил съм моряк, бях свикнал с корабите, имах квалификация на рулеви. Хванах линията Варна – Жданов, но това се оказа половинчато решение. Много чести завръщания. И хайде към Далечния изток. Имам шест рейса на дългата, „Пловдив“ е седмият ми кораб, качих се през 1976 г.

Ожених се на 02.02.1972 г. Числата ми донесоха късмет. Голям късмет. Много свестен човек е жена ми, прекрасна майка на децата ни – дъщеря и син. Досега карахме на теснотия под наем в кутийки като оборотни каюти, едва сега, след този рейс, ще се местим в собствен апартамент. Провървя ми в брака, дори не ми е хрумвало, че морето може да ме разведе. Свободата на нашите жени ги ограничава много повече, отколкото постоянния контрол на съпруг. Пък и аз за три месеца годишно на брега съм много повече съпруг от онези, които постоянно са си вкъщи. Всяко завръщане е празник. И родителите ми омекнаха, внуците ги разтопиха, пък и старините ги налягат.

Не приемам на сто процента приказките, че с дървените кораби са плавали железни моряци ,а сега на железните кораби екипажите са дървени. Сега от моряка се иска висока квалификация в тясната специалност и да може от всичко по малко. Днес си на топ мачтата, утре – в хамбара. На „Левски“ само аз и един механик можехме да се справяме с тежката бига, гледаха единият винаги да е в екипажа. Работата не ми тежи, криво ми е, че сме ново съсловие без традиции. Няма нищо страшно в морето, Хваща време, голяма тунджа, туй се счупи, онуй се скъса, така върви. После отново. Аз съм летен отпускар, тогава времената са добри и по-лесно дават отпуска. Повечето от колегите са зимни отпускари. Един приятел – македонец, преди отплаване ме изпраща с едно изречение: „Ти посакувам мирно море.“ Прекрасно пожелание, но ако морето постоянно е мирно, тогава всеки би могъл да бъде моряк.

Микроклиматът на дългата е по-добър, отношенията са откровено мъжки. Имал съм капитан, с когото играехме на джамини из канижелите и на палубата, но в бачкането давах девет води от гърба без натиск и контрол. На западната линия далеч не е така и съм по-предпазлив и по-пестелив във всичко.

Началството на БМФ не харесва сплотените екипажи и ги разбива – страхуват се от колективна марфа / контрабанда /. Направо мога да кажа, че морето няма собствен чар, когато плаваш с хора, морето е харби / добре, О, кей /, когато повечето от екипажа са кофти типове, морето става помия. Понякога така ми е криво, че си пожелавам в следващото прераждане да не съм българин. Обаче, нека да оставим Шанхай настрана, Хамбург и Анверс познавам не по зле от Варна и точно по тази причина за нищо на света не давам морската ни столица. Е, поне в този живот съм българин.

Смята се, че след около три месеца в морето може да те хване желязото. Някой влече консервна кутия по палубата, сякаш разхожда куче, сам си приказва и се кикоти. Виждал съм подобни картини на дългата, но според мен такова поведение е повече поза. Да пази Господ от радиограма със страшна вест от брега, всичко друго просто е разкисване и слаби нерви. Не е моряшко.

Виждал съм огромен смерч в Средиземно море. И на радара се вижда. Да не си на пътя на такава стихия. А веднъж през нощта Арабско море се „запали“. Огромни пламъци без температура прехвърляха кораба. Това – около 5 минути. Няма научно обяснение и не е колективна халюцинация. Може би така са се появили корабите-призраци като „Летящият холандец“. Изплашеният екипаж пуска лодка и бяга.

Морето е тайнство.  Не е кантар с топузи, ами аптекарска везна. Само за месец-два на кораба можеш да претеглиш кой колко чини. На мене ми е огледало. Важно ми е се виждам като човек, който разчита на двете си ръце. / PS Моментната снимка е направена през ноември 1980 г. /

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / 27 /