Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. Така става поносима каютната усамотеност на моряк от по-ниските етажи на екипажния списък.
22.10.1980 г., СРЕДИЗЕМНО МОРЕ, ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ
01,05 часа Дълбочина 3 505 метра. Надявах се, че бързо ще се превърна в молекула на желязото, но не е по силите ми. Увлича ме на сън като наркоза. Малкият Бискай / разстоянието от нос Матапан до Сицилия / ни посрещна благоприлично, но прогнозата е, че времето ще вдига.
10,00 часа Първият за деня кофетайм / вторият е в 15,00 часа, а на всеки кръгъл час има смоктайм /. Срам не срам, вместо да запаля цигара, нагъвам кифла. И на брега не пия кафе, но и не закусвам, обаче в морета не мога да устискам до обед. Въпреки че сутринта хапнах прилично. Кокът бай Ставри, прекрасен човек и майстор в занаята, е станал в 03,30 часа, за да приготви за екипажа дъхави топли кифли и кисело мляко. И ето, че сега, докато момчетата пушат и сърбат кафе, нагъвам втора кифла извън полагаемото. Гледат ме иронично, но ми пестят хапливи шегички. Благодарско. Е, след две кифли, мога на продължа да изчуквам леерите на парадния трап. Защото тук има несекващ солен вятър и много ръжда.
14,30 часа Малкият Бискай си показва рогата. Силен страничен вятър и 5 бала вълна. Острите пръски прехвърлят палубата и мият мостика. Ръченица на предметите в каютата ми и цигулково скрибуцане на закачалките в гардеробчето. Отварям финестрина / илюминатор, прозорец / и подавам муцуна навън. О, прекрасна козметика, мия лицето си със солената пепел на морето. Надстройката на кърмата, т.е. „арабският“ квартал, обитаван от изпълнителския състав, се държи като повреден асансьор, стрелва се 7-8 метра надолу и рязко поема нагоре в неравномерна амплитуда.
Няма следобеден кофетайм, шетаме из хамбарите. Огромно количество енергия отива за пазене на равновесие. Освен асансьорните рефлекси, прегръдката на морето тества всички характеристики на вестибуларния апарат.
17,30 часа Седем-осем бала по Бофорт, 5-6 бала вълна, 25 градуса динамичен крен. Според капитана, това не е буря, а фронт, но не питам за разликата. Едната главна машина млъква, другата все пак успява да върти гребния вал. Държим курс срещу вълната – 300-315-320 градуса. Казват, че на море в такова време се гледа и мълчи, коментарите и въпросите остават за кроткото пристанище.
Държи се старото корито, пък и не е чак толкова зле, щом на прибежки палубата между двете надстройки е проходима. Помнят се тунджи, когато вълнението прави недостъпни тези около 35 метра желязо между двете надстройки и обитателите на предната карат 2-3 дни на суха храна.
Произшествие. Въпреки задрайките, някой не е затворил добре желязна врата на задната надстройка, вятърът я отворил, а водата нахлула в канижела и от там в каютите. Нагазих в моята каюта до глезените и първото, което забелязах, бе отличната плавателност на чехлите ми.
Доста хора, уж все стари моряци, се отказаха от вечерята. Върху печката не може да се задържи тенджера или тава, бай Ставри лепи директно телешки пържоли и импровизира сандвичи. Това е морски празник, според онези, които не ги ловят симптомите на морска болест. Присъединявам се към „тържеството“ и ръфам здраво.
Според шеф механика, турист на почетен последен рейс преди пенсия, Малкият Бискай прави тунджи, защото е ветрена фуния на Апенините и Балканите.
22,00 часа Побеснява от вятър и дъжд. Капитанът явно е притеснен. Казва, че такова време е добре дошло, за да стресне зимната подготовка на кораба, която на книга е извършена, но на практика – нищо. Сърди се, че стар кораб е пратен в морето с нов екипаж в най-лошите времена. Експерименти си правим. Докога?
Сега пък е наводнено помпеното. Спускам се долу по хлъзгав трап и цял час пълня кофа с вода, която по китайска технология с въже момчетата дърпат нагоре и я връщат на морето. Направо рудничарска обстановка, насам-натам се лашка мазна вода. Само дето не чакаш да се срути, а да се издъни.
Убедих се, че когато работата се напече, своеобразна екстра е да се навъртам около Шами. Наляво и надясно той разправя, че видял окото на щорма. Глупости, разбира се, но приятни, чути от устата на толкова квалифициран шегаджия. Персонално на мен ми довери, че в такова време вибрациите на желязото се големи, като ходиш по палубата и подметките ти са тънки, направо те гъделичка по табаните, а ако успееш да се задържиш прав на кърмата няколко минути, като нищо може да стигнеш до ерекция. Стига, Шами, рейсът не е разходка до Венеция. Гондола, баркарола…
