Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2023 07:21 - ИНТЕРНЕТ БУТИЛКА № 3
Автор: orknei Категория: Други   
Прочетен: 2126 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 03.02.2023 09:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 С КОРАБ „ПЛОВДИВ“ В ТРИ ПРИСТАНИЩА

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни, а най-краткият – 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. Така става поносима каютната усамотеност на моряк от по-ниските етажи на екипажния списък.

                                                                                                                                                                                  16.10.1980 г., ПОРТ БУРГАС, КЕЯ

Странно. Не ме допуснаха да присъствам на годишното отчетно събрание на корабната партийна организация. Първо – има вътрешен характер. Второ – не си партиен член. По-полезен ще си на палубата. Така е, навън сме в камерен състав, по-голямата част от екипажа са партайгеносета.

Странно. Главен лекар на пловдивска болница ме въведе в кухненски потайности , не скри нито абортите, нито моргата. Имам достъп но Бюрото на Окръжния комитет на БКП, а на кораба ми вдигнаха знак „Строго секретно“.

Изпратих до портала на пристанището стария старши помощник капитан. Учуди се човекът, че не се навъртам около приемника му, а оказвам внимание на „битата карта“. Мой ред беше да се учудя на последните му думи:

-Моряците се стараят да се представят пред теб като интелигенти, а ти много държиш да те оценят като хамалин. Бъди себе си!

Не се ръкувахме. Бодна ме в гърдите с дружелюбен юмрук и пое към дома.

Вечерта попитах новия старпом защо събранието не се състоя след няколко дни в морето, а съвпадна с пристанищната олелия преди отплаването?

-Защото трябва да присъства началство от флотския партиен комитет. На западната линия екипажите са по-специални, а контролът – по-изкъсо.

18.10.1980 г., ПОРТ БУРГАС, КЕЯ

Часове преди старта. Корабът все повече прилича на кафеджийница. Качват се и слизат стифадори, представители на търговски централи, контролни органи. Последното кафе е привилегия на пилота.

За първи път ме бодва съмнение, че някога ще успея да напиша такива редове, че като ги прочете синът ми да пожелае да стане моряк. В ден като днешния няма нищо, подходящо за литературен жанр. Има ли опасност да забравя буквите? Не бива. Последната талиманка, която слезе от кораба бе гърдеста, гърлеста, гърбеста. Е, минава и за алитерация, и за асонанс.

19.10.1980 г., ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ

Чакането свърши. Все  пак добре, че видях пристигането, иначе нямаше да си обясня отплаването. При сложната глаголна система на българската граматика, в морето има само бъдеще неопределено време.

В 20,45 часа се качи контролата, а в 22,05 пилотът слезе. 23,10 – открито море. При отплаване се гледа назад към нещата, които  остават зад кърмата. Не е само Бургас. Фарът на остров Болшевик скоростно се предава на анемията, слабее и изчезва. Потъва.

Не забелязвах луната над града, но над морето тя е без конкуренцията на неона. Виси самотна и царствена над десния борд.

При маневрата за отплаване на бака Биско ми се оплака, че само за един ден пропуска рождения ден на дъщеря си. А след около месец – и на жена си.

На мостика все още не е завършила вахтата на третия помощник капитан, който според щатното разписание на ход винаги е там от 20,00 до 24,00 и от 08,00 до 12,00 часа. По-скоро все още момче, отколкото мъж, винаги в добро настроение и неслизаща от лицето усмивка, дискретно предлага бъдещият очерк да започва с неговия знаменит пиратски шал. В сумрака на мостика не мога да определя цвета на реквизита, но като размер по-скоро прилича на тореадорски плащ.

Изглежда капитанът все още е на брега. Съжалява за 100-те тона слитки мед на „Рудметал“, които отказа да натовари при вече затворени хамбари. Загуби тонаж, за да печели време. Защото планът не е само товар в хамбарите, а и преплавани мили. И посвети третия помощник в капитанско правило: Тон товар повече, тон вода по-малко!

Мазна мъртва вълна около 3 бала. Каютата ми скърца при люлеенето от борд на борд. Морето започва да задава въпросите си.

20.10.1980 г. ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ

07,30 часа, Босфора. Фарът Румели и минарета. Европеизирана архитектура на западния бряг, азиатската част по-малко лови окото. Развяваме четири флага: национален, турски, транзитен и карантинен. По щормтрапа старпомът слиза в лодката на контролата, а след това и в лодката на агентството. Между двата бряга щъкат фериботи и лодки, по крайбрежните улици препускат автомобили, а буквално на метри от тях се кандилкат рибарски лодки. По мазната вода редом с корабите плават всевъзможни предмети, най-ясно различимите са обувки, съвсем прилични на миниатюрни лодки. При добра видимост европейската част току над небостъргачите е похлупена от смог. На излизане от протока като грозен остров над водата стърчи корпусът на 100 000 тонния  румънски танкер, обезобразен от пожар.

Мраморно море е самата кротост. Много активна навигация. През първия работен ден на преход корабът прилича на пералня. Мощни струи морска вода къпят палубата, бака, люковите закрития, пътеки, матове, работни дрехи.

Нощем през Дарданелите. По десния борд бреговите светлини са червени, а по левия – бели. Протокът няма нищо общо с теснотията на Босфора.

Кротки води и в Бяло море. Ако така върви преходът – около 12 възла, на 30-ти октомври в 16,00 часа трябва да сме пред Ротердам. Предполагаемо време на пристигане.

Докато изпушим по цигара на завет зад надстройката на кърмата / 5 000 тонният кораб „Пловдив“ бе с две надстройки / Жоро ми разказа за един от парадоксалните рейсове на БМФ. Закарали цимент за Лагос и цели 6 месеца нигерийците използвали кораба като склад. Взели си кученце на борда, то станало пес, а те продължават да се кандилкат на рейда. В края на краищата корабът се върнал в българско пристанище, без да разтовари цимента. Тогава от нерви, притеснение, безсмислие, бездействие и жега ми излезе тази дамга. И ми показа на шията си червена „татуировка“ с размери на моряшка длан.

Машинна команда се разпознава не по омазненото, а по дребното облекло. Видиш ли някого навлечен, значи работата му е на палубата. Иначе с най-омазнена фланелка се подвизава третият механик Пламчо Змея. За него казват, че е единственият, който знае и може всичко. Прекарах около час в машинното отделение в неговата вахта 20,00 – 24,00 часа. Грохот на две главни машини на ход, трудно се комуникира. Безброй кранове. Има опасност при грешка да се изхвърли сладката вода в морето, да се осоли или омазути битовата  вода. Не дай Боже.

Нямам представа колко пъти капитанът е преминавал Босфора, но ми се стори, че го познава като ръкава на палтото си. Отказа се от услугите на пилот и преодоля навигационното предизвикателство само с едно кафе, без да мръдне от капитанския стол.

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: orknei
Категория: Други
Прочетен: 152104
Постинги: 103
Коментари: 18
Гласове: 196
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол