Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2020 22:53 - ЗА РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ
Автор: orknei Категория: Други   
Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 20.01.2023 20:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Надявах се, че изборът на нов главен прокурор ще повиши правната чувствителност към проблеми на обикновения човек, лишен от справедливост. Не би. Оттеглям и намерението си да направя медийно известен моя случай чрез открито писмо до премиера – не се получи пролука без колективни протести, а появата на коронавируса предизвика по-болезнени лични и групови рани. Отварям личния си блог за близки, роднини и приятели, за да мога най-после да затворя тази страница и никога повече да не се връщам към нея.

Чувал съм за пир по време на чума, чел съм „Любов по време на холера“, не виждам смисъл в протест по време на извънредно положение. Утешавам се със забелязаното от Шекспир, че „животът е играчка на времето“. Не съм избирал своето.

05.05.2020 г.           

                                             До г-н Иван Гешев

                                Главен прокурор на Република България

 

                                                 П Р О Т Е С Т

                                 От Нейко Андреев Дамянов, Пловдив

 

                                         Уважаеми господин Гешев,

 

Вие, шестият главен прокурор на преходното време, при утвърждаването на кандидатурата Ви, говорехте за справедливост, а премиерът вече споменава качеството на живота като единица мярка и цел на обозримото бъдеще. Тридесет години след бурната есен на 1989 г. в оборот влизат, поне терминологично, основни понятия на демокрацията от европейски тип.

Десетият ноемврийски ден на 1989 г. ме завари като завеждащ отдел и член на редколегията на пловдивския областен вестник „Отечествен глас“. Издание със 105-хиляден тираж. Не пожелах да се впиша в новата журналистика, през лятото на 1990 г. напуснах и се върнах в морето, край което съм проходил и израснал. Не съм подозирал, че след години на брега ще ме връхлети цунами.

Оттеглянето ми от социална активност се превърна в многоактна драма – във вече некраткия ми и нелек живот нищо друго не ми е струвало такъв преразход на време, нерви и пари. През декември 2007 г. осъмнах със 188,33 лв. пенсия. Продължих да работя. Ще повярвате ли, че 72-рия си рожден ден посрещнах в машинното отделение на последния си кораб. Вече нямам здраве дори да седна зад волана на автомобил. Ето ме социален аутсайдер на цели 38 лв. над границата на бедността, колкото да пропускам премиите за Великден и Рождество. И това след 51 години, 4 месеца и 10 дни документиран осигурителен стаж, след стотици публикации в регионалния и централния печат, след 21 отплавания за срок от 3 до 9 месеца по световните морски трасета.

Оказа се, че разплащателните ведомости на вестник „Отечествен глас“, които по закон трябва да се пазят 50 години, са унищожени. Адвокати употребиха квалификацията „това е престъпление“ и ме посъветваха да се обърна към прокуратурата. Направих го – напусто. Ваши колеги юристи ми препоръчаха терапия със студена вода и да се примиря, все едно не мога да пробия стената на системата. Не им повярвах и продължих да удрям бетона с юмруци. Пак нищо, останаха ми само рани.

Навремето имах служебни контакти с Августин Пейчинов, човек с огромно самочувствие покрай успешния си бизнес в САЩ. Според него има значителна разлика между законно и етично и законно, но неетично. В светлината на това съждение частният случай изглежда така: Моралът крещи в моя полза, но Законът не чува.

Имам изрядно данъчно досие със значителен принос. През периода 1977-81 г. съм си водил бележки за доходите си от щатна заплата и хонорари. Ще илюстрирам една от тях – 1981: януари – 591,07 лв.; февруари – 363,30; март – 439,10; април – 362,41; май – 414,27; юни – 410,00; юли – 397,00; август – 389,84; септември – 362,42; октомври – 388,04; ноември – 371,71; декември – 569,90. Това след данъчно облагане и не в проценти, а в пъти по-високи от обичайните за времето доходи.

Обаче т.нар. хонорари, обложени с до 14 % данък, не се зачитаха при изчисляване на пенсия. Съображения: художниците и скулпторите получават космически хонорари, не могат да вземат по-високи пенсии от членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Така излиза, че през най-силните си вестникарски години съм се грижил за децата си с нетрудови доходи. Законно, но неетично.

Оказа се, че разплащателните ведомости са единствен документ за доказване на доходи. Бях принуден да ползвам изрядната документация на Български морски флот и да посоча период със 110 лв. по-ниска заплата от вестникарската. Такива бяха възнагражденията на стотици хиляди хора, които сега получават 240-250 лв. пенсия. Може би не знаете, че по мое време в БМФ имаше не особено висока щатна заплата в лева, а морякът се смяташе за работническа аристокрация покрай командировъчните (задгранични дневни) във валута, които бяха свободни от данъци. За да имаш, трябва да си в морето. Законно и етично.

Парадоксално или не, след като имам данъчен принос по-голям от поне 2 милиона пенсионери, едва се удържам около средния размер. А има железни аргументи в моя полза и не е за вярване, че не мога да докажа правотата си нито по административен, нито по съдебен ред. Сведенията от трудовата книжка не се признават за достоверни, след като тя е в ръцете на притежателя си. Значи съм престъпник по презумпция, защото бих могъл да я манипулирам. Но все още са живи колеги със същото служебно положение, в чиито трудови книжки пише същото, каквото и в моята. Вестник „Отечествен глас“ бе ликвидиран като планинско ТКЗС, има го в библиотеката, но няма и следа от документацията му. Все някъде разплащателните ведомости на областен вестник са оцелели – Бургас, Варна… В тях пише същото, каквото и в пловдивския вестник - и заплата, и данъчни отчисления. Обаче на държавата й е по-изгодно да имитира данъчна амнезия и да ме обяви и за потърпевш, и за виновник за чуждо престъпление.

Рекапитулация: Трудовата ми биография не струва половин милиметър от магистралата, по която препуска побългарената демокрация. Можете ли да ми кажете какво би станало с мен, ако крадях от държавата така, както тя ме краде. Независимо дали става дума за 5-15-50  или 150 лв. Нали според моралния кодекс е препоръчително 100 престъпници да са на свобода, отколкото един невинен да е в затвора. Е, държавата, чиято законност олицетворявате Вие, ме прати зад решетките на оскъдицата. Би трябвало държавата да спази собствения си закон, като санкционира виновника, или да поеме отговорността му.

Случаят, с който Ви занимавам, е индивидуален, без да е уникален. Надявам се на позитивен отклик от Ваша страна. Повече от 10 години бера ядове – от никъде нито анестезия, нито поне плацебо ефект. От древна Елада през римското право вековете си препредават принципа „Всекиму своето“. Цицерон смята, че справедливостта отдава всекиму своето, а нашият Апостол в мечтите си за „свята и чиста република“ се е надявал да „изградим храма на правата свобода и да дадем всекиму своето“.

Дадох моето, не получих своето. Ще добавя, че справедливостта, ако не важи за всички, а само за някои, не може да бъде регулатор на обществени отношения. Това подтиква към заобикаляне на закона.

Вие сте последната инстанция и институция, към която се обръщам. Нагоре какво – да помоля Светия синод за застъпничество пред Христос Спасител?

Като поглеждам към датата, на която Ви изпращам тези редове, чисто човешки Ви пожелавам светли празници, здраве и успешен мандат. От първия до последния ден.

Вие сте близо 2 години по-възрастен от сина ми и в момента сте в епицентъра на социално-психологическия стрес. От Вас в значителна степен зависи законът да се прилага етично. Защото животът е краткосрочна инвестиция и не бива човек да си отива от него със счупена душа.


19.12.2019 г.                                                       С уважение: Нейко Дамянов




                    До г-н Бойко Борисов, премиер на Република България

 

                                УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕМИЕР,

 

Потърсих съдействие от държавния омбудсман по времето на г-жа Мая Манолова, но молбата ми не стигна до нея – от екипа й получих в отговор безоблачно чиновническо бездушие.

Надявах се, че с избора на нов главен прокурор нещо ще се промени. Да, „прокуратура“ стана най-често употребяваната дума не само от медиите, но за кой ли път бях спрян - на низово ниво отново бе констатирано отсъствие на „престъпление от общ характер“. Не съм олигарх, митничар, ало измамник… и дори под микроскоп не мога да бъда забелязан. Нека поне бъда чут.

Нищо не искам от Вас, позволявам си само лукса да извикам от висинето на Вашата камбанария, та думите ми да прозвучат по-децибелно и стигнат по-далече.

Плаването след Суец канал на изток към Сингапур и Южнокитайско море крие допълнителни рискове и много пъти ми се е налагало да давам противопиратска вахта. Не е разрешено на търговски кораб да има огнестрелно оръжие, разчита се на „подръчни“ средства и най-важното – да не се допусне изненадващо приближаване на бързоходна лодка, нощните „гости“ да метнат абордажна кука и се озоват на палубата. С колективни усилия не допуснахме инцидент, дори пеехме моряшка песничка със закачлив текст: „малайските пирати тъй ли обедняха, / че до мен опряха“?

Тъй ли осиромаша държавата ни, та всеки месец ме пребърква като пладнешки джебчия? Нищо по-лесно от това – вече нямам екипаж, зад мен не стои моряшки синдикат, мога само да викам „Дръжте крадеца“, но правоохранителните органи и институциите се отнасят към мен като към лъжливо овчарче…

Отново и отново чета писмото отговор на изложението ми до главния прокурор и не разбирам причините да бъда лишен от полагащите ми се по конституция граждански права – на защита, на справедливо разследване и процес. Какво означава липса на „престъпление от общ характер“? Трябва ли да бъда нападнат на улицата, или да бъде взломена скромната ми панелна кутийка, за да се получи преследваното от закона престъпление от „общ характер“, елемент на битовата престъпност? Нали при съвсем същия състав, ако аз години наред бях надвземал от Националния осигурителен институт, без проблеми щях да получа осъдителна присъда да връщам дълга до стотинка, даже товарът да бъде прехвърлен на наследниците ми, при положение, че не ми стигне времето да го погася. Защото държавата е винаги в правото си, а Малкият човек – не. Да речем, че опитът ми да тълкувам Писания закон лесно може да бъде оборен от юрист.

Но с Неписания закон съм наясно и от частния случай тръгвам към обобщения. Не съм някой от онези, които протестираха край Айфеловата кула, след като държавата направи опит да ги лиши от възможността да работят 25-30 години и 50 - 60 да получават пенсия. Бях неотлъчно на предната линия на трудовия фронт, но съм оценен като обозен войник, чийто единствен принос е да разнася сено на конете. И заслужено съм в социална безтегловност, вън от държавната гравитация.  

В лабиринта от митологията все пак има логичен изход. Човек е така устроен, че и в абсурдна ситуация очаква да открие в някоя гънка рационално зрънце. Трябва да попадне в български абсурд, тогава е сигурно, че абсурдът е напълно абсурден.

Обиколил съм кълбото по морските трасета, в Северна и Южна Америка, Азия, Африка, да не говорим за Западна Европа – навсякъде са ме зачитали за човек. И когато след 5-6 месеца някъде започнат да се отнасят с мен като с говедо, значи съм се завърнал. 

Това е съществена причина за несекващите колективни протести, след като остойностяването на живота на средностатистическия човек е като нещо, което не му принадлежи. В морето той има по-висока относителна тежест. Ако падне зад борд, корабът се връща по обратния курс при всякакви обстоятелства, за да даде шанс на бедстващия, независимо дали е капитан, или начинаещ палубен моряк. При здравословен срив или трудова злополука, в първото пристанище, където и да е по света, „Пи енд Ай“ клъб (Protection and Indemnity) поема лечението в болница и транспортирането до дома. Сигнал SOS означава, че близките кораби незабавно се насочват към района на бедствието,  в зависимост от географската точка над потъващия кораб може да долетят вертолети, за да спасят екипажа. А на брега по нашия край какво?

Гася лампата и прекратявам акапелното изпълнение на let it be.

 

09.03.2020 г.                                                           С уважение: Нейко Дамянов 





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: orknei
Категория: Други
Прочетен: 152125
Постинги: 103
Коментари: 18
Гласове: 196
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол