СЛЕД КАТО БЕ ДЪРЖАЛ В ОБЯТИЯТА СИ ВОСЪЧНИ КУКЛИ, СЕГА ИМАШЕ ЧУВСТВОТО, ЧЕ ПРЕГРЪЩА ГРЪМОТЕВИЦА. НАД ВСИЧКИ СЛАДКИ НЕЩА ВИСЯТ ОГРАНИЧЕНИЯ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА СЕКСА –  ОТ ЕДНА ВЕСТАЛКА ДА ГО ЗНАЕТЕ.

Фари, фараонова хрътка

Много си намръщен.

  В този миг той не схвана ключовото значение на думите, които ще повлияят на живота и характера му. Към фееричния полилей летеше оркестровият хаос на настройващи се инструменти. Откъслечни аплодисменти бързо набраха скорост и посрещнаха появата на диригента. Залата притихна за миг, после се понесе във вихъра на увертюрата. “Царицата на чардаша”.

  Погледна към зеленоокото момиче и му се стори, че в сумрака изящният профил излъчва строгост. До заключителните акорди държа в скута си ръката й, топла, пулсираща, но пасивна. Не предугади задаващата се опасност.

  Емилия отказа обичайната в такива случаи вечеря в ресторант. Спря се насред все още неопустелия площад и изрече репетираното:

  - Напускам и града, и страната, и теб. Моля те, не ме изпращай.

  Не го целуна, дори не го погледна, просто си тръгна, но след няколко крачки се спря и обърна към него неоновата си ослепителност.

  - Повярвай ми, когато пътят разделя двама, по-щастлив е онзи, който остава на перона.

  Отдалечи се енергично, но отново се спря и се върна тичешком.

  - Моля те, дай ми двата билета за спомен. Благодаря ти. Сбогом.

  Издънката на фамилията Илиолови – арестувана, инквизирана, интернирана и национализирана до голо, този път наистина загуби всичко.

  Знаеше, че се задушава в теснотията на началната педагогика, грозно разочарована от неуспеха си да пробие в театралната академия. Насърчаваше надеждите й за реванш при втори опит, напълно убеден, че драмата в живота му се е състояла преди да се роди, а това на сцената е просто спектакъл. Второто действие го съсипа.

  Тя пристигна в областния град с автобус от столицата, дотътри багажа си до таксито и се осведоми делово:

  - Колко ще ми струва до...

  Чу съвсем приемлива сума, остави пътните чанти на тротоара и демонстративно настани на задна седалка умората, досадата и презрението си. Изминаха няколко километра в мълчание, разреждано единствено от котешкото мъркане на мотора. Новичка лада.

  - Позволявате ли да Ви помогна с тези гюллета по стъпалата?

  Светли, почти зелени очи над недоверчива, леко присмехулна усмивка.

  - Каква роля играете? Не се опитвайте да ме заблуждавате – таксиментърджиите са простаци и скубачи, вечно забулени в тютюнев облак, а Вие сте вежлив като чужденец и ухаете на “Тройной”. Кой сте Вие?

  Шофьорът извади от портфейла си късче канцеларска хартия с обикновен машинопис: Инж. Валентин Илиолов, автостопанство 1, пътнически и товарни превози , адрес, телефони, служебен и домашен.

  - Можете да разчитате на чужденеца по всяко време.

  След по-малко от седмица столичанката помоли за двупосочен транспорт до ресторант в пазвите на Родопа планина. Стартов студентски купон. Валентин спази точно уговорката и паркира след полунощ, после търпеливо изчака просрочие повече от час при изключен таксов апарат. По обратния път тя слезе първа и в мига, в който се загуби в нощта, той реши да поеме инициативата в свои ръце.

  В шанса винаги има елемент на случайност. Видя я да излиза от университета, натисна спирачка, въпреки забранителния знак, и отвори задната врата с покана:

  - Нищо няма да Ви струва до...

  Тя отклони предложената възможност и пъргаво седна вдясно от волана.

  - Аз съм никоя. Ти кой си? / Също ли си никой? / Тогава става чифт от нас*.

Светът около тях се загуби в интимната Вселена.

Дъщеря на възможно най-обикновено средностатистичесто семейство: майка – щандистка в универсален магазин; баща – началник на мебелен цех. С професионална ориентация по рождение, може би пренесена от някой друг живот. Сцената. Знаеше в подробности историята от антични времена до наши дни. Театралните фестивали бяха нейните олимпийски игри.

  Валентин – напротив, носеше наследствената обремененост на трето поколение от “бившите”. Детство без баба и дядо, без баща и смътен, сякаш сънуван, спомен за майка, всъщност отгледан в света обител, чийто игумен помнеше добрините на старите Илиолови. През ваканцията между прогимназията и първи курс в механотехникум, едва 13-годишен, цяло лято бе тухлар – и така – не само до абитуриент, а до абсолвент, ваканциите прекара в канала на автосервиз. Ако се бе родил 15–20 години по-рано, не би могъл да попадне в университет поради неблагонадеждност. Слава богу, развитият социализъм се бе поразведрил. Без проблеми прегази математиките на инженерна специалност, а след дипломирането попадна в автостопанство 1.

  Повериха му автоколона “Лада” и получи стая във ведомствен апартамент в съжителство със семейство, очакващо дете. Домашният му телефон всъщност бе вторият служебен. Шофьорите се радваха на късмета си: вече почти две години новият началник съвместяваше канцеларската работа с автомонтьорски намеси, не се гнусеше да хваща волана и да замества я някой приплакал да отсъства аварийно ден-два, я недоизтрезнял сватбар.

  Никого не плашеше строгата му маска с вечно смръщено чело, резнато от наклонена, начупена като мълния и съвсем необичайна за възрастта му резка, стаила гнева на предците. Душа-памук, видима за простия шофьор, но жените гледат с други очи.

 

*Емили Дикинсън, в оригинала: “Аз съм никой”. – Б. р. 
 

 За разлика от не съвсем блестящата социална перспектива, сближаването им донесе взаимно възхищение:

  - Дори не съм мечтала да срещна Витрувианския човек*, който разхожда по улиците леонардови пропорции.

Не е срамно един инженер да не е чувал за Емили Дикинсън, но с Витрувианския човек не може да бъде изненаден. Той дори се притесни от преоразмерения комплимент и го върна в същия мащаб:

  - Мечтаех да срещна принцесата от приказките и ето че не ми се наложи да чакам дълго. Мога да те нося на ръце като перце до края на света.

  Бяха смаяни от нещо неизпитвано. При допир телата им попадаха в могъщо магнитно поле, което в пъти превишава земното притегляне. Повлечен от шемета, той намери сили да спре пред предверието и да прошепне на милиметри от устните й:

  - Не бързай. Нека първо да се оженим.

  - Ти си луд, Валентрувиане – чу приглушения отговор, – няма месец, откакто се познаваме.

  - А защо трябва да чакам година, три или пет, за да се уверя в нещо, което зная сега. Искам да сме заедно завинаги и да ти бъда верен до края.

  - Аз пък си искам мига сега, веднага, вечността има време да почака.

  - А ако съм дал обет за свята първа брачна нощ, каквато са имали баща ми и дядо ми?

  - Ти наистина си луд. Знаеш ли колко време ще загубим до подписи и сватба?

  - Нищо подобно. Имам близък свещеник, още утре можем да се венчаем тайно. Мене не ме интересува гражданският регистър, а тайнството на брак пред Бога.

  - Уважавам ценностната ти система, но формалният ритуал не може да е по-важен от химията между нас. Ти си моят катализатор.

 

*Известна скица, придружена от бележки на Леонардо да Винчи, изобразяваща гола мъжка фигура, често наричана Закон за пропорциите. – Б. р. 

 

  - Искам да чуя това не от момиче за една нощ, а от жена си.

  - Твоя съм.

  - Завинаги ли?

  - Може би.

  - Кълна ти се във вечна преданост, привързаност и вярност.

  Беше маратонски оргазъм. Обсипа я с целувки цялата, от коренчетата на косите надолу през шията, гърдите, интимните потайности... до върха на пръстите по ръцете и краката. Всеки милиметър на площ от два и половина квадрата, колкото е обвивката на човешкото тяло. Не е за вярване, но след мусонно напоителния секс една жена може да превърне в корабно платно собствената си кожа, сгрята от влюбени мъжки устни, и да последва вятъра.

  Надявала се е, че получава главна роля в спектакъла на сцената, без да знае, че превръща живота си в театър. 

***

  Емилия си тръгна в самия край на пролетта, а в разгара на есента като цунами се втурна площадната демокрация. Измъчван от все още кървящата рана, Валентин не отдаде особено значение на промяната, но скоро тя самата започна да го дърпа за джобовете. Реституция. В едно прекрасно утро той осъмна собственик на верига магазини и жилищни сгради по главната улица и централната градска част. След известно колебание прие поканата да влезе в управителния съвет на приватизационен фонд. На въпроса ще участва ли в играта за придобиване на автостопанство 1, само отрицателно поклати глава.

  Живот от рента или собствен бизнес? Важното сега е да се намери смисъл.

***

  Третото събитие в живота на моя стопанин, следствие от другите две, това съм аз, Фари.

 За мен няма нищо по-естествено от това той да бъде номер едно в живота ми, но много по-важно бе да заема същото място в неговия. Любов с взаимност, с устойчивост на чувствата и абсолютна убеденост, че това не е спектакъл, след който оставаш сам на улицата, а пожизнена емоционална крепост. Може би не на сто процента, но в значителна степен успях да запълня празнотата, отворена от напусналата го жена.

  Другото събитие – възстановената собственост, постави дългосрочния проблем как да се социализира купчината с пари. Колега на Валентин от приватизационния фонд караше джип за над 100 000 евро, а вътре в джипа – куче за 200 лева. Няма как да обясниш на такъв човек, че кучето е дългосрочна инвестиция за 12–14 и повече години. Любимец от сой те прави по-взискателен към теб самия, тук всяко отклонение е твой личен пропуск. За разлика от дефектите по колата – те просто са конвейерни грешки, с които нямаш нищо общо.

  Аз съм доста по-скъпа от престижния автомобил на стопанина си и това е едно от основанията, но не най-главното, да се изживявам като принцеса.

  Харченето на пари изглежда приятно приключение, да, така е, но не всеки умее да намалява банковата си сметка, вдигайки собствената си цена. Бохемско-хазартното пилеене означава не само редки пръсти, т.е. неизлечим анатомичен дефект, по-скоро това е диагноза на психиката. Ние се ориентирахме към ивестиране, което издава качество на мисленето, а като последица – и на живота.

  Къщата. Наследеното, пардон – възстановеното в епицентъра на града, имаше архитектурна стойност, обявена за паметник на културата, пък и на нас не ни се искаше да събуждаме сенки от миналото. Той бе склонен да строим в полите на планината – прекрасно местенце, но вече превърнато в снобско сборище на новобогаташи. Надделя моето настояване да покажем аристократизъм в централната част.

  Купихме три съседни имота в близост до градската градина и след разрушаването им се отвори съвсем прилична площ. За по-малко от година тук се появи истинско бижу, без аналог. Раздвижена нискоетажна конструкция, усложнена със сводове, колонада, миниплощадки, тук-там прозорци с неправилна геометрия и разкошна ограда от камък и желязна орнаментика. И яркото слънце, и дискретното осветление нощем показваха кехлибарен барок, съчетал изящност и високомерие.

  Дворът – класическа морава, бе оформен като аджилити* пътека – рядко пропусках ден да не я използвам по предназначение. Интериорът също залагаше на изобилието от аксесоари. На най-отдалеченото от фасадата място се издигаше 14-метрова алпийска стена, хватките по нея изискваха умения като за 4-5 категория на трудност, а в подножието й – силов кът. Огромният хол криеше кодирано послание-стенопис: “Помни добре, човече, / че няма вечна вещ. / Бъди готов със радост, / да вземеш и дадеш”. Индийски мотив.

  Някои специалисти-кинолози съветват стопаните да не превръщат в събитие всекидневното си прибиране у дома. Не зная доколко е психологически мотивирано подобно поведение и дали някои породи не си го заслужават. Да го посрещна като отегчена съпруга – това е нещо невъзможно до абсурд. Моментът е изблик на луда радост с прегръдки, целувки и абсолютна взаимност. Може звуците, които издавам, да са доста различни от славеевите трели, но те изразяват “Ода на родостта” в емоционален дует.

  Заспивам на диван, фотьойл, легло или на пода, но само при едно условие – върху фланелка или блуза, която пази неговата миризма. Където фланелката – там леглото, независимо дали стопанинът ми си е вкъщи или отсъства.

  Стана един новодомски инцидент, вината за който е почти изцяло моя, а последиците тежат на съвестта ми. Може да изглежда просташко, но кучето директно гълта храната, да имитира нещо като дъвкателна фаза, би означавало да заприлича на жена, която симулира оргазъм. Да, но по тази причина пилешките кости са истински мор, поради опасност от засядане в гърлото и това не само не е безобидно, а крие животозастрашаваща опасност. При всичката си интелигентност дори една фараонова хрътка може да я докара дотам.

 

*Кучешки спорт, при който кучето трябва за възможно най-малко време да премине през терен, пълен с различни препятствия. – Б. р.

 

  Въпреки адекватната светкавична реакция на икономката и намесата на ветеринар стопанинът ми я уволни, след като ми е дала необезкостена порция. Пренебрегна протестите ми. Да се знае, че всеки, на когото поверява грижите за мен, трябва да бъде изключително внимателен и винаги нащрек.

  Страхува се да не ме загуби.

***

  Кучето и човекът имат диаметрално противоположни предпочитания към благоуханията. Едното е индустрия – козметичните гиганти имат пазарен успех не по-малък от фармацията. Другото си е жив атавизъм, така че за кучето “скъп” парфюм е миризмата на умряла риба или изпражнения от други животни – вълкът и до днес по такъв начин неутрализира собствената си миризма в опит да заблуди плячката.

  Да, но за разлика от вълка, кученцето е жив дамски аксесоар, по-забележим от шапката – можеш ли да го оставиш да се въргаля в такъв примитив?

  Това бяха част от аргументите ми, когато предложих на стопанина си да отворим фризьорски салон за кучета. Не защото домашните любимци имат нужда от това, а в отговор на новобогаташката потребност да се доставя снобски гъдел. Просто бизнес ниша. Наехме подходящо помещение в близост до дом “Янтар”, както наричахме нашето кехлибарено бижу. Възможността дворът с аджилити-реквизит да се използва като развлекателна чакалня помогна за популярността на предлаганите услуги и скоро заявката за посещение изискваше поне седмица предварение. Разбира се, че салонът се превърна в клюкарски клуб, особено след като отворихме и  съпътстващо кафене.

  Има поне 50 кучешки прически. След фризура “Арлекин” пуделът прилича на цирков артист, “Английско седло” го превръща в истински джобен лъв, може да се задоволи и с обикновени “Ботушки”. Подстригване, къпане, подсушаване, сресване, плюс екстри като миене на зъби с четка и паста или изпразване на миризливия секрет от аналните торбички – тези процедури отнемат около 4 часа. Тук би трябвало да включа и преглеждането на уши, особено на клепоухи породи като басет и кокер спаньол, при които топлата и влажна среда крие известни рискове. 

  Подборът на фризьор/ка не зависи от пола, а от уменията и знанията на полуветеринар. Онези, които предпочитат да вършат работата си под упойка, нямат място при нас – на тях им липсват и ръце, и сърце за работа с кучета.

  Наясно съм, че не внасям принос в очовечаването на кучето, принудено да търпи показността на стопанката си. За жените с пари е важно да казват, че си пият кафето там, където то е 10–15 пъти по-скъпо от обикновените заведения. Същото е и с кучешките прически.

  Обаче логото на салона е ориентирано единствено към двуногите сноби: “Повече секс – по-малко стрес”.

  SPA* центърът и прилежащият хотел в пазвите на планината глътнаха много пари, потрошиха доста време и енергия на инженера, но бизнесът потръгна, привлече чуждестранни клиенти и вече работи на почти пълен капацитет. В добавка към минералната вода – козметични процедури, масажи и активен релакс. Прави ми впечатление, че излизането от топлата вода, последвано от 15-секундно обливане с вода при 12 целзиеви градуса, което не е кой знае какво изпитание за организма, привлича сравнително млада публика и средната възраст. Шоковият басейн в съседство със сауната е нещо различно: излизаш от помещение с температура над 80 градуса и се бухваш във вода при 5 градуса! Специалитет на немските пенсионери, които навлизат в третата възраст с желязно здраве. Шоковата процедура е слабост и на собственика на центъра – ваната в дом “Янтар” не може да предложи такова приключение. 

  Интересно е и това, че стопанинът ми получи няколко предложения за съдружие, което вероятно означава, че парите започват да поглеждат към пералнята на легалния бизнес. Особено настойчив бе колега от бившето автостопанство. Навлязал в прехода като шофьор на брандиран автомобил, а сега го возят в блиндиран – без да е получил един лев от реституция. Прегазил правилата, но вече готов да плаща заради отсъствието им.

*Sanus pro akua – здраве чрез вода. – Б. р. 

  Не му трябват съсобственици на машинния инженер, а качествени сътрудници. Управителката на SPA центъра – отличен мениджър с два западни езика, даде екстравагантно начало на културната програма: живопис върху плазмен и компютърен екран – post digital painting, също и body painting. Доколкото разбирам, тенденцията е да се следва Wellness-концепцията, която обхваща здраве – физическо и душевно, кариера, социално общуване, интелектуално развитие, емоционално състояние. Всъщност, това е Wellness+SPA, за краткост – SPA център. Разбира се, не става с магическа пръчка. Нововъведението в момента е теласотерапията – морска вода, соли и водорасли, доставяни с цистерни от Черноморието, разбира се.

   Както е тръгнало, във формати като “Биг Брадър” и “Денсинг старс” участие ще вземат и кучета. Ние възнамеряваме да последваме модна тенденция, която идва от Далечния изток и вече е хит в Япония: танцов салон за кучета. След известен брой уроци шотландският териер танцува самбо, голдън ритривърът – румба, а пуделът – полка. Ще има да се гледа и копаница с нашенска каракачанка.

  Другият проект отива още по-нататък: университет за кучета! Куче, което може да отваря и затваря врати, да кара инвалидна количка, да вдига изпуснати предмети, да се грижи за инвалиди и възрастни – напълно заслужава бакалавърска степен. Проблемът не е да се намерят достатъчен брой достатъчно интелигентни кучета, а да се подберат качествени специалисти, без каквито реализацията на проекта е немислима. Не става с примитивни и обсесивни субекти, а позитивни и грамотни кадри като управителката на SPA центъра за съжаление не изобилстват.     

 ***

  Облеклото – изрядно. Прическата – също. Избръснат до синьо. Ценител на изкуството. Интерес към хуманитарни науки. Перфекционист. Ценен специалист. Джентълмен с пари.

  Моят стопанин покрива всичко това.

  Изтънени и изрисувани вежди. Фон дьо тен. Висене във фризьорски салони. Цялостно обезкосмяване като културист. Конте с гей-маниери. Лигльо, ухаещ на скъпа козметика.

  Стопанинът ми е отдалечен поне на 100 светлинни години от такива квалификации.           

  Той е най-желаният в града метросексуал, както се изрази една от многобройните кандидатки за вниманието му.

  Няма как, трябва да приемем “метросексуала” като част от бурно обогатяващия се езиков фешън. Звучи като правене на секс в метрото, но не е това и няма нищо общо със сексуалната ориентация. Идва от metro/politan/ – столичен, градски, и sex – пол. Признавам, за мен е доста странно, че изброеното в горните два абзаца – от джентълмена с пари до ухаещия лигльо, са лицевата и обратната страна от характеристиката на един и същ събирателен образ – метросексуала. Женски род няма.

  Моят стопанин просто е безкрайно симпатична култивирана първичност.

  Наречете един мъж бик, и той ще се зарадва. Метросексуалът, напротив, ще се обиди, макар че в еднаква степен би могъл да е джентълмен в обществото и бик в леглото. Не го блазнят мачовски нашествия, а възпроизводството, т.е. бащинството, не е на първите места в ценностната му система. Подозират го, че сам себе си приема за обект на обожание.

  Може да няма умерен фундаменталист, но умерен епикуреец има. Около него кръжи цял орляк пернати, годни за отстрел в леглото, и за разлика от много други мъже, неговият проблем не е да бъде избран, а да избере. Боя се, че е изгубил интерес и умение за изграждане на трайна, пълноценна връзка. Трудно и рядко допуска до себе си и не са много жените, които са го имали няколко пъти. На мене лично ми беше много приятна една чужденка, гост на SPA центъра, която, вместо да отпива от чашата с маркова водка, топеше дясното си кутре и го облизваше. Толкоз. Може би жестът повлия в някаква степен за особената привилегия – интимна вечеря в дом “Янтар”. След полунощ тя отрони: Много истинско ми е с теб.

  Не й завидях, а ме заболя за него. На мене миризмата на фланелката му ми дава много повече, отколкото той може да вземе от голо тяло в сатенена постеля.

  Много е далеч от телевизионното плоскостъпие. Според ироничната му забележка, особено риалити форматите звучат като кантата за аналния секс, но за улавяне на сигналите и на скандалното, и на класиката трябват специални ушни миди, много различни една от друга.

  От години плаща стипендията на най-добрия студент в техническия университет, всъщност втора стипендия, равна на полагащата се според правилата на академичната общност. Запази специалното си отношение към театъра и е сред спонсорите на един от традиционните фестивали.

  Според снобарската норма, цената на часовника, костюма и обувките на изискания мъж трябва да е в съотношение 5:3:1. Удивителното е, че той действително се вмества в тези пропорции, но дори да облече нещо втора употреба, пак би изглеждал като извадка от най-престижните модни брандове. Затова “стиляга”, както го определя жаргонът на някои обожателки, повече му приляга от префърцуненото “метросексуал”.

  Не зная какво му повлия и от къде го измисли, но в семплите му кулинарни правила се появи нещо екстравагантно: зеленчуци, задушени на винена пара. Казва, че това е естествен афродизиак, по-добър от фармапроизводството.

  Макар за кратко, понякога се затваря в луксозна самота. Налива си чаша тежко вино – неизменно вино, изправя се в цял ръст срещу огледалото и докосва звънливото копие отсреща. Наздраве, Вальо. Поздравява сам себе си, но отпива и се усмихва, а на мене ми е тъжно.

  Затварям кръга: стопанинът ми Валентин е вале с 4 цвята. Четири в едно. Специално за мен е пика. В бизнеса е купа, в меценатството – каро, а в интимното – спатия.

  Най-слабата боя.  

***

  Бизнес стълпотворението около салона за красота надмина очакванията ми. Покрай снобските превземки на стопаните си фризури разкрасяват кокери, пудели, болонки, шнауцери, териери... Фараоновата хрътка почти не се нуждае от козметика и на мен не ми са интересни процедури за почистване на космената покривка, затова пък обичам да наблюдавам и обобщавам.

  В преходното време кучетата, особено декоративните породи, все повече доминират над стопаните си и в края на краищата се качват на главите им.

  В променящото се време мъжете стават все по-малко мъже, а жените – все повече курви.

  Селективното развъждане е превърнало в играчка анатомията на кучето: то може не само да скъсява или удължава краката, но да увеличава или смалява мозъка му, да променя формата на главата, да съкръщава чревния тракт. Така човекът получава куче с черти, които той намира за привлекателни, след като удовлетворяват комерсиални крайности. Чудя са как все още не е произведено куче във форма на трион или маншон? Все пак това е резултат от дълга, търпелива, невинаги сполучлива работа.

  Какво става с човека, който днес живее в материален недоимък, а утре социалният климат рязко се променя и върху него като есенен листопад започват да валят пари? В общи линии мъжете и жените си приличат в степенуването на ценностните си приоритети: 1. колата, 2. кучето, 3. жената (мъжът) до него (нея), с тази разлика, че мъжете смятат градацията за нисходяща, а жените – за възходяща. Лаская се от положението си на номер едно – неизменно най-истинското нещо в живота на своя стопанин, и това е привилегия, каквато няма никой от себеподобните.

  В битността си на фактически надзорник на този сегмент от бизнеса, в по-специални, почти приятелски отношения съм с три дами и едно сибирско хъски. Мимоходом ще отбележа, че избягвам контакти с шумни досадници като чихуахуа и пинчери, които можеш да сбъркаш с GSM в нечий джоб.

  Блонди силиконката Дарина дължи състоянието си на реституцията. Побързала да се раздели със съпруга от оскъдното минало, сега живее охолно от рента, не троши време и нерви в управлението на бизнес и се кипри с екзотичната си визитна картичка – рядката стара порода лхаса апсо. Всъщност това не е куче, а подвижна възглавница – истински фризьорски кошмар. Очи няма, виждат се само ноздрите, останалото е 6–7 кг дълга и тежка завеса от права козина, под която, може би, има тяло. От такова руно вероятно могат да се получат няколко квадратни метра персийски килим. Предците са премитали с шлейфа си двореца на Далай Лама. Изглежда, тибетците са залагали повече на темперамента, отколкото на външния вид и са наричали породата с твърде респектиращото “ревящо като лъв стражево куче”. От всичко това Дарина е наследила един жизнерадостен и обичлив лигльо, в чийто придатък се е превърнала драговолно.

  Връзката между Валя и Галя е почти сиамска. Феноменът близнаци от различни бащи е рядък при хората, но не е нещо необичайно при кучетата и се дължи на две овулации в цикъла. Все още младите близначки са вдовици на ъндърграунд босове, застигнати от куршуми при уреждане на бизнес сметки. Кучето губи вода и от потенето на лапите. Е, разнояйчните близначки имат общ дефект – обилно потене на дланите, поради което постоянно стискат кърпички в шепите. Дуо “Памперс”. Не зная дали е търсено засилване на сходството, но и двете се носят като брюнетки и възнамеряват да отворят бутиково ателие. Разликата я правят домашните любимци.

  Валя пристига с още един фризьорски кошмар – портативен йоркширски териер, извънредно любезен при запознанства. Интересна гледка. Ситничките предци на йоркшира навремето са били носени в джобовете на горна дреха и са правели безпомощни и най-сръчните джебчийски пръсти. Нашият клиент се подава от специална пътна чанта с дрешка от сатен и плетена шапка на главата. Виждат се хитри очички и муцунка, всичко останало е козина. Дълга, права, коприненоподобна. От муцуната се спуска надолу с архиерейско достолепие и почти скрива предните лапи.

  Галя придружава пудел–мини, ако не кошмар, поне фризьорско предизвикателство. Пуделите имат или къдрава, или шнуроподобна козина. Нашият е къдрокоско, покрит с гъста, пищна козина с руноподобна структура, пружинираща при натиск и възстановяваща формата си. Стопанката му сменя фризурите: ту минилъв, ту атрактивен клоун.

  Заедно с Дарина близначките стават тризначки, загрижени преди всичко за удоволствията на плътта, с предпочитание към нетрадиционни доставчици. При сходни обстоятелства: мисионерски секс с благоверен съпруг, и трите биха се изплашили, че са попаднали на пуритан от XVIII век.

  - Сега за това си спомням с усмивка, но тогава се изплаших. Нетърпелив, пълен с любопитство първи опит. Девственица не бива да рискува с дебютант. Усетих докосване, натиск с желязна ерекция, но преди да се получи проникване, той простена, а чаршафът се обагри с кръв. Скъса се не хименът, а късото гемче, юздичката. И на латински го запомних – френулум бреве. Хирурзите препоръчаха обрязване и момчето се съгласи. Отложихме втория опит – аз твърде бързо намерих с кого да се освободя от подозрението, че вместо вагина имам зъби на акула. След време се засякохме със същото гадже, колкото да ми се похвали с интимния си пиърсинг. Това вече не е пенис, а впрегатно животно.

  Не съм виждала Дарина с по-широка усмивка, макар че за втори път ми разказва за злополучното въведение в интимното.

  - Причините за женската яекулация са обвити в мистерия, обаче е страхотно изживяване. Груба грешка е да очакваш от мъжа сам да запали светкавицата. Когато той пусне пръстите си на разходка по тялото ти, отговори му със същото. Все пак танцът е за двама. Само около 30 на сто от жените стигат до оргазъм при вагинално проникване. Да ти призная, Фари, изплаших се, че съм сред останалите 70, но отказах да се призная за фригидна. Просто пъхнах срамежливостта си под леглото и дадох воля на фантазиите си с устни и пръсти. Срамна кост (оs pubis) има в анатомията, аз успях да я изхвърля от съзнанието си. Едва ли е мое откритие, но в любовната игра включих гъделичкане на скротума и тазовото дъно на партньора – неговото удоволствие индуктира моето и се удвоява.

 Откровението е на Галя и докато възкресява спомена, връхчетата на косите й изстрелват електрически заряди. Валя също ме приема като благодарна слушателка-попивателна.

  - Тантрическият секс е най-алтруистичната форма за контакт между половете, не само физическо, но и духовно сливане, но му трябва полярната нощ. Десетина часа петинг! Започва на светло и включена лека вечеря с афродизиак. Дотук издържахме и двамата. Никакви цивилизационни дразнители – само еротични стенания. Вместо един до друг, лежим един срещу друг и успоредяваме дишането си. Грациозен танц, а не бурен секс, но е по-подходящ за северен темперамент с източна нагласа. Мъжът-южняк за 5–6 минути стига от “базовия лагер” до връх “Оргазъм”, а жената до него се нуждае от 15–20 до 25 минути любовна игра. Заспиването на мъжа след яекулация, което е в природата му, е по-извинимо, отколкото липсата на търпение за ласкав петинг. Но чак тантрическо разточителство... Предпочитам секс като дивашки танц.

   Монолозите и разговорите се случват не в салона или кафенето, а в двора на дом “Янтар”. Собственикът, когото тризначките наричат Валънтайн, като по правило отсъства, пък и никоя от тях не си въобразява, че може да акостира в леглото му. Прекрасно знаят, че имат достъп заради кучетата, пък и мястото има висок рейтинг в новобогаташките среди.

  Трите кучета веднага се организираха в миниглутница с неоспорим водач – лъвоподобният пудел. Не стават за аджилити, затова пък се залисват в игра по детински, с боричкане, търкаляне по моравата, имитационно-ласкави ухапвания. Избухват спречквания и тогава йоркширът или лхаса апсо тичат да търсят съчувствие при стопанките си, а пуделът с иронично достойнство очаква завръщането им в играта.

  Тризначките пушат на пейката, аз им правя компания, напълно пренебрегнала декоративните питомци, и не ми омръзва вечно доминиращата тема. Тайно се надявам, че ще успея да употребя наученото за свои цели.

  - Някои жени, може би около един процент, стигат до оргазъм само от стимулация на гърдите, но за това трябват шепи на каменоделец, а не пръсти, докосвали само клавиатура и мишка. Много дефицитни са вече мъжките лапи, а пухкавите ръчички на разни метросексуалчета или метросукалчета по-добре да ги замениш с играчки от сексшопа.

  Честно казано, вече не следя кой говори, бездруго тризначките имат едва ли не еднояйчен сексуален опит, но внимавам какво се говори.

  - Добре, че Господ Бог оставя в наши ръце копчето на удоволствието – клитора, тази най-ерогенна микротеритория. В наши ръце е и клиторният, и вагиналният, и комбинираният оргазъм, след като при отсъствието на пенис целта се постига с пръсти и вибратор.

  - Да ви призная, множествен оргазъм в рамките на един акт и броени минути съм преживявала само веднъж с професионалист – жиголо. За съжаление, мъжът не е вибратор, който може да бъде включен на секундата, а технологията напредна дотам, че уредът може повече от жиголото.

  - Покрай технологията – и психологията. Вместо девици, сега изобилстват сексдевиации и една от най-безобидните е бърборенето на еротичности по телефона или скайпа.

  - Девиация ли е “69”, след като едновременно се облажават и вагината, и пениса? 

  - След като не е класика, значи е! Разкошно приключение при пълно елиминиране на опасността от забременяване. Иначе запазва венерическите рискове, но същественият недостатък е необходимостта от партньор, когото да оближеш с кеф.

  - Ако жената не е фригидна и с постоянен партньор практикува класически секс, разнообразяван с девиации, съотношението на оргазмите е 10:1, ясно в чия полза. Може би това е причина мъжете да намират повече удоволствие в наливането с бира по кръчмите.

  - Много им здраве. По-възвишените натури си доставят психически оргазъм с безконтактен секс: четиво, въображение, виртуално приключение. Така поне винаги го правиш с идеалния мъж.

  - А по-примитивните натури до такава степен са разглезили деликатните си органи, че при липса на друга възможност пъхат където трябва GSM-а, набират с другия и... получава се.

  - Искаш да кажеш, че си пробвала и това?

  - Какво значение имат клюкарските подробности? Просто имайте предвид варианта при извънредни обстоятелства.

 

***

  - Това не е познатият на някои религии и региони “свещен секс” и търсене на Бога чрез голотата, а перверзно мислене и поведение, доведено до психологическа доминанта.

  Трапи. Много му е повлияло съжителството с писател.

  Моят стопанин прояви интерес към книгата на Боян Комитвенски преди всичко поради отсъствие на фикшън. Пътеписно-репортажна, интимно звучаща изповед за преживяното и премисленото из половината свят. Томчето с автограф зае мястотото си в домашната библиотека.

  Трапи не е клиент на салона – за сибирското хъски козметика е препускането и въргалянето в дебела снежна покривка, каквато всяка зима пада и по нашите ширини, поне в планините. Аз съм по-добра спринтьорка от него, но му отстъпвам по издържливост. Често с часове оставаме сами в двора и се забавляваме с аджилити, без да му придаваме състезателен характер. Приема мъжествено превъзходството ми, все пак много е различно от тегленето на шейна. Това е безспорно, разногласия имаме относно тризначките, които той категорично не може да понася.

  - Само жена има право да се плаши от раздяла повече от кучето, но на тия не им пука, интересуват се само от кефовете си и вече не са способни на споделена трайна връзка. В света на кучетата няма моногамия, но и простуция няма. Публично банализираната целувка отпадна от сексуалния реквизит, изместена от перверзни практики. Посочи ми само една от посетителките на салона, която все още може да изпита свян от голотата си. Има ли такава?

  - В кой век си, Трапи? След аферата Люински, състояла се в Белия дом, в цялата територия на САЩ генитално-оралният контакт не се смята за секс, а ти: раздяла, целувки, свян, голота. Отживелици.

  - На мястото на отживелиците идват такива като твоите приятелки, които развиват синдром на постоянна сексуална възбуда, независимо от наличието или отсъствието на интимен партньор. Целогодишно разгонени кучки. Триста оргазма дневно, това вече не е сексуално пиршество, а кулинарен тормоз. Че кога намират време да се нахранят такива жени, чудя се как не умират от глад? Но най-много се чудя на тебе – зяпнала си ги с устата като носителки на модерност и разкрепостеност. Гаднярки!

  - Разбирам раздразнението ти, но не го споделям. Слушам внимателно разюздани теорийки и се опитвам да ги филтрирам до практическа полза, нищо повече.

  - Шегуваш ли се, Фари?

  - Ни най-малко.

  - Тогава ще трябва да ми отвориш очите за практическата полза.

  - Ще се опитам. В живота на човека динамично нахлуха промени, включително и в сферата на чувствеността, а на моя стопанин му липсва адаптивност. Просто е неприемливо и ненормално за един толкова желан мъж. Откъслечните опити да се разтвори в интимното докосват тялото му, но душата отсъства. Дори пуритан е способен на повече взаимност. Полагам усилия, засега безплодни, да му внуша, че техника или хватка от новия репертоар би могла да му върне удоволствието от сексуалната игра, просто трябва да опитва, докато се получи.

  - И с коя от тризначките го виждаш, опакован в “69”?

  - С нито една, разбира се, но съм убедена, че неговият проблем може да изчезне в някоя от сексуалните девиации. Дори не крия, че се оглеждам за жена, способна да го отключи.

  - Бедният ти стопанин, който трябва да бъде спасяван от девствената курва до него. Просто нямаш представа колко по-хигиенично му е било с шофьорите навремето.

  Грубиян-интелектуалец. Не бих допуснала да ми ги наговори такива един пудел. Връщам лентата назад и виждам, че поне в един сегмент Трапи е близо до истината. Раздялата.

  За разлика от жените, има мъже, които я преживяват по-драматично и от куче.

 

 ***

  Познах я преди да ме заговори. Светлозелени очи, бледо, видимо притеснено лице, въпреки употребения руж.

  - Може ли да поговорим, Фари?

  С тромава, нетипична за фараонова хрътка, походка приближих мълчаливо, подуших коленете й, надникнах в бездънните очи и изненадващо за мен самата казах:

  - Уморих се да те чакам, Емилия. – След което додадох уточняващото: – Всъщност, никога не съм допускала, че...

  Не мога да я поканя в дом “Янтар”, нито пък разговорът е за кафене. Настанихме се в лек автомобил със задграничен номер. Дискретният парфюм, който се долавяше около нея, тук бе по-наситен и сякаш по-траен от тапицерията.

  - Само да не си помислиш, че съм побегнала от аутсайдера.

  - Половината от историята съм я съпреживяла, мога да я повторя до микрон. Нека да говорим за продължението.

  Звучи романтично и обещаващо като ново начало. След фестивал у нас едва успяла да се сбогува с Валентин и родителите си и последвала в Москва влиятелен руски театрален режисьор. Първият пристъп на прехода едва не помете българския театър, залите опустяха, а публиката предпочете площадните роли. Нищо подобно край Кремъл, въпреки разпада на Съветския съюз и тоталната криза. Руският театър не е бил в прединфарктно състояние нито под буреносните облаци на революцията, нито дори през Великата Отечествена. Репертоарът и посещенията – както обикновено, а аплодисментите се чуват из цяла Европа. Именитите актьори – почитани, чествани и уважавани като елит на обществото. Но шансът понякога съдърж