Каквото са ушите за хрътката, такова са гърдите за жената.
Да, но съм принудена да оттегля сравнението – то беше коректно през досиликоновите времена.
Затова пък твърдението, че хрътката е наемен убиец-професионалист, запазва актуалността си. Арабите ловуват само с хрътка и сокол – без огнестрелно оръжие. За какво им е? Гончето малко трудно вдига, но види ли дивеча пред себе си, става по-опасно от куршум.
В ред европейски страни ловът с хрътка е забранен. Основание за законодателната норма е етичната: ловът с хрътка прилича на риболов с харпун – шансовете на преследвания са минимални.
Чувала съм за словашки копой (гонче), малко известен извън страната, но нарицателен. Това ”копой” е по-малко популярно при кучетата, отколкото сред полицаите. Да сравняват представител на репресивните органи с хрътка, това е повече от комплимент. “Птици и хрътки” и “Копой” могат да се видят на киноленти, а в битовото общуване направо изобилстват. Нюх, инстинкт, слух, зрение, бързина – с такива кучешки качества органите на реда стават страшилище за престъпника. Но – не ни е в темата.
Нататък ще стане дума за жени-гончета, затова тук ще дадем дължимото на хрътката – този феномен в кучешкия свят. Там, където не достигат доказателства, помагат догадки и легенди.
Грайоидите или хръткоподобните кучета са един от петте основни типа. Идентифицирани са от рисунки по месопотамската керамика преди 8000 години. Смята се, че друг основен тип – бракоиди или пойнтероподобни кучета, произхождат от хръткоподобните и също са специализирани за целите на лова.
Класиката в жанра безспорно е грейхаундът (английската хрътка). Най-бързото от всички кучета, способно да развие 64–65, а според някои автори и 70 км/ч! В състояние е при това да поддържа спринтьорската скорост на дълги разстояния. Като съществително, hound означава ловно куче, гонче, а като глагол – ловувам с гонче. Грейхаундът се радва на симпатични синоними: бързоходен океански кораб или автобус за дълги преходи – това е английският ветрогонец. Произходът на името е неустановен. Вероятно биографията му започва в долината на Нил и смесва кръвта на булдога, шотландския диърхаунд, лърчъра и италианската хрътка. Векове наред е преследвал елени и вълци, а сега е участник в надбягванията с хрътки, популярни във Великобритания не по-малко от надпрепускането с коне. Ушите му са малки, нежни, свити назад, полуправи, а шията – леко арковидна и по грациозност наподобява фараоновата хрътка.
Руската хрътка (борзая), най-популярната порода в страната си, има малки, тънки, остри, високо поставени уши, които се носят свити назад, с близо събрани краища. При възбуда се вдигат на хрущяли, като върховете са насочени напред или настрани. Понякога едното ухо е право, случва се – и двете. Това не са уши, а локатори! Типичен ловджия, чийто произход вероятно е резултат от кръстоска между западни и татарски хрътки.
Персийската хрътка (салуки) има големи, висящи близо до главата и покрити с дълги, коприненоподобни косми уши. Аристократична осанка. Името идва от древноегипетския град Салук, отдавна засипан от пясъците на пустинята, а кучето и досега догонва антилопа. Мюсюлманите го наричали ”Свещен дар от Аллах”, уловеният от него дивеч се смятал за чист и годен за ядене, за разлика от улова на другите породи. Според ислямската традиция салуки никога не се продава, но може да се подарява – като израз на високо уважение.
Арабската дума slughi означава “бърз като вятъра”. Поставете ударението върху първата сричка и ще получите точното произношение на арабската хрътка – слуги. Смята се за един от най-старите типове хрътки – берберите от Сахара ги познават от хиляди години. Ушите висят плътно прилепнали към главата. Мюсюлманите приемат това куче за член на семейството и го приравняват с арабския кон “ел хор” – благороден.
Да ви призная, афганистанската хрътка ме озадачава. Според легендата неин предтеча в пряко единоборство е побеждавал страшния снежен леопард. Моите почитания, но тя по-скоро прилича на манекенка за моден подиум. Дълги копринени косми покриват цялото тяло. Би трябвало да има уши, прилепнали към бузите, но не се вижда нищо, освен муцуната. Неповторим облик. Първичните мъже от Централна Азия не се славят с джентълменство, но явно са се размеквали пред чара на това удивително същество. Налага му се да поддържа дълго време високо темпо през пресечени, труднопроходими терени, а разкошното окосмяване няма как да не води до загуба на скорост. При почти същите габарити грейхаунда е спринтьорът-рекордьор, аеродинамичен, покрит с къса и гладка козина.
Не случайно ви проглуших ушите с приказки за кучешки уши. Екзотичния преглед приключвам с италианското гонче, чиито уши висят като навити парцали. И преди да ви занимая със себе си, ще спомена обобщаващия образ на лърчъра (thief dog) – хрътка-крадец, използвана от ирландските цигани за бракониерски лов на зайци. Хрътката похапва два пъти по-здраво от далматинеца и е постоянно гладна. Затова е склонна да краде от кухнята наред, включително плодове, зеленчуци и ядки.
Ако си спомняте, немската овчарка Дориан се представи като мерцедеса на породите. Имам забележка към претенцията: той е прекалено млад, биографията му е писана от селекционери, а не от хилядолетното длето на естеството. На мене ми стига да бъде принцесата с доказано синя кръв сред компанията на първокласни ловци-аристократи.
Но ние с Дориан с нещо си приличаме.
Чистокръвието на немската овчарка най-лесно може да бъде компрометирано от очеваден признак. Задължителни са високо поставени, прави уши, широки в основата си и постепенно изтъняващи към върха. Полуправите или висящи уши дискредитират присъщия за породата екстериорен тип. Известно е колко трепетно стопанинът се надява и успокоява, когато кутрето най-после вирне ушите. И така, достойнството на немската овчарка е заемка от фараоновата хрътка, чиито уши са умерено високо поставени, прави и изключително подвижни. Разбира се, че допълват окото на ловеца и носа на пазача, но имам предвид друго:
Клепналите уши са най-копойският белег – нямам нищо общо с подобен полицейски реквизит. Междувпрочем, има един много ситен, но любопитен екземпляр – фенек. Всъщност, това са огромни уши, към които има в придатък кученце, има-няма кило и половина. А ушите на някои малки гончета – ловци на язовци, висят като чаршафи на простор, аха да ги настъпят. Дотук с ушите.
Фараонова хрътка. Името идва от приликата с изображенията на кучета в гробниците на фараоните – според легендата, те дори са давали съвети на владетелите за строителството на пирамидите. От корабите на финикийците попадат в Малта, където векове наред се запазват без съществени промени. В оборот са приказки, според които генетичните изследвания не показват, че породата е чак толкова древна, и какво от това. Продължението си струва суперлативите.
Изчистени линии, аеродинамична конструкция с къса, лъскава и мека червеникаво-кафява козина. Излъчва грация, бързина, сила, свобода и достойнство. Превъзходен ловец, но и великолепен пазач, който не може да бъде изненаден. Отличава се с неизменно точни преценки, добре е да бъде оставено само да претегли хора и ситуации. Ласкаво с деца, резервирано към непознати. Не излъчва животинска миризма – луксозен спътник с малко грижи. Добре се чувства в апартамент, но изисква всекидневни дълги разходки.
Красива, много интелигентна, свръхчувствителна, предизвикваща възхищение порода, която дарява стопанина с цялата си любов. Постоянно издава къси звуци, които някои намират за смешни. Но: вълкът вие, това е хоровата песен на глутницата, химн на отчаянието и заканата, а кучето лае солово и това е качество, съзнателно засилено в процеса на одомашняване. При фараоновата хрътка споменатите звуци са средство за вокално общуване, своеобразен език за изразяване на емоциите.
Една от най-редките породи с цена на марков автомобил. Най-добрите развъдници са в САЩ. В Европа има около 2000 фараонови хрътки, най-много са в Скандинавия, а на сиромашкия Балкански полуостров – само три: един мъжкар в Сърбия, внос от Чехия, в Румъния и България сме брат и сестра, внос от Русия. Сещате се какви проблеми изникват при мисълта за репродукция, след като подходящ партньор е един-единствен сърбин. Разбира се, че преливам от високомерие: разни помияри не само не могат да ме доближават, но дори нямат право да ме гледат.
Бездънна обида ми нанесе суровият скандинавец Трапи, който ме нарече девствена курва. Донякъде бих могла да преглътна сравнение като весталка с фриволен език.
В света на кучетата няма приказки и сънища за принцеси, на мене средата ми наложи да бъда преди всичко светска дама. Дълги години бях номер едно, същинска принцеса в живота на стопанин, преследван от глутница жени.
Истински щастлива се почувствах в момента, в който загубих статута си.
