Въведение

         По завесата се плъзга прожекторен сноп и осветява машинен телеграф в едър план. Телефонен звън: “Четвъртият механик слуша”. “Запиши: “Внимание на машина” в 23,05 часа”. “Разбрано, чиф”. Властен глас звучи по парлангото: “Внимание, екипажа, съобщение: Палубна команда по места за маневра, палубна команда по места за маневра”. Тежко изпухтява главният двигател, свистят, гонят се и заглъхват звуците, “изсвирени” от продувъчния въздух през отворените индикаторни кранове. Звъни машинният телеграф и стрелката се мести на “Най-малък напред”. Грохот, последван от забавения ритъм на машина в ходови режим. Пауза, след която отново звъни машинният телеграф – “Малък напред”. После “Среден напред” и след нова пауза стрелката показва “Пълен напред”. Игрива ръченица в моторен ритъм набира мощност, отдалечава се и заглъхва. Така, както се губи от поглед кораб в открито море.

МАНДЖАТА (Картина 1.)

         Моряшкият салет. Около масите са насядали Бигъл, Евклид, Шефа, Литъл Блай, Миро, Нептунщайн, Гальо, Норжи, Тянката, Лальо, Петракъев, Гривнич, Хомлет, Шишето, Хальо и Вестал. Маркони и Оги стоят прави, лицата им излъчват сервитьорско бездушие. Набива се на очи превързаната глава на Вестал. Пълно мълчание. С ритмични и синхронизирани движения, дъвчене и колективно преглъщане екипажът имитира ритуално хранене, твърде сходно с масова гимнастическа композиция. С подчертана ирония Нептунщайн слага край на забавната преструвка:

         – Превъзходно! По-добри сме от гребци на галера. Екипаж, който стартира храненето с швейцарска точност, свършва си работата на 30 залъка, поети за 20 минути и 45 секунди, може да участва на олимпиада и да засрами мадамите от синхронното плуване.

         – Абе аз тоя ще го пратя да плува заедно с тенджерите (повишава децибелите Хомлет и гледа наежено към кухнята). Ей, гадна, тлъста евнуска пихтия, писна ми от буламачи!

         (На вратата се показва 150-килограмовото туловище на Смати с всички бели реквизити на готвач от класен ресторант.)

         – Който иска манджата да му харесва, да се качи на самолет! Каквото ви готвя, това ще ядете. (Смати се оттегля достолепно.)

         – Дреме ми на хормоните (вместо Хомлет реагира Гривнич). След броени дни бъркотията ще свърши, заедно с тлъстите буламачи.

         – Не богохулствай (с престорена строгост го репликира Нептунщайн). Според Светото писание “Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и приноса му; а на Каина (който е земеделец) и на приноса му не погледна така”. Както е известно, люто докаченият Каин убива Авел. Значи тлъстината на първородните добичета е причина за първото убийство и понеже става дума за братоубийство, първородният грях се превръща в нещо второстепенно. Между впрочем първият документиран многоженец, пардон, двуженец, е Ламех. Този сладострастник така и щеше да си остане някой си Ламех, ако не беше баща на Ной – най-заслужилия моряк в историята на човечеството. Затова морякът е придирчив към блюдата повече от Господ и е особено ревнив към броя на жените около себе си. Нещата са навързани от Сътворението чак до ден днешен. Най-лесно е да натресем всичко на Смати. Само че това е отдушник и протест по вертикала от корабното началство до митологията за морето. Но не с просташко дюдюкане и ууу, а изискано, по английски. Значи изпускаме въздуха, както се продухва машина, преди да припали. Хайде всички: три-и.

         (Чува се задружно съскане, след няколко секунди Нептунщайн скача и го улавя в шепа с жест на диригент. Мирон пали цигара и вдига назидателно пръст.)

         – Според както пише в книги, различни от Библията, навремето английски моряци са бягали на американски кораби заради по-добрата храна. Като се оглеждам, никой от нас не е докаран тук насила, всички сме побегнали на кораба заради единия хляб.

         (Думата взема Шефа:)

         – Значи, по времето, когато английски моряци дезертират и се цанят на американски кораби, силезийските тъкачи работят 12 часа и гладуват 24 часа. За разлика от тях днес българските моряци работят 7–8 часа, а останалата част от денонощието запълват с храносмилане. Виждали сте самолетоносачи из пристанищата, нали? По стотина души от екипажите цял ден са на пирса по гащета и маратонки. Американци, болни от манията за здраве, тичат, тичат, тичат... Хелоу, бойс. (Шефа дружелюбно помахва с ръка.) А нашите какво: преживят, преживят, преживят...  и никой не е побегнал при американците.

         – Тук различията не са национални, а съсловни (отново се намесва Нептунщайн). На военните, дори когато са моряци, им трябват преди всичко крака, а нормалният моряк от търговския флот има първо уста и после всичко останало. Вижте го бай Гальо с уста като дълбоководна риба, която може да лапне нещо по-едро от собствените си габарити (с мимика и пръсти показва свръхгабаритни уста), докато Лальо и Хальо имат едва половината от капацитета на бай Гальо.

         – Ти пък, освен мръсна уста, имаш и асансьор в стомаха. Голям бързак си на яденето, а за една изгоряла крушка един час се мотаеш (докачено отвръща бай Гальо).

         – Знаете ли какво е кучешки кейк (пита Бигъл, оглежда се и недочакал отговор, продължава)? Деликатес – моряшко изобретение. Забъркваш стрит сухар с лой, захар и вода, сушиш на слънце и готово. Няма недоволни, напротив, всички си облизват пръстите. Жега имаме в изобилие, сухар също ще се намери, а лой няма, освен ако не направим липосукция на Смати. (Докато Бигъл говори, Шишето и Петракъев също палят цигари.) Браво бе, докато развивам кулинарната тема, салетът се превърна в пушален салон. На тоя кораб някой зачита ли мерките за ограничаване на тютюнопушенето? Не само в Щатите, вече и в България санкциите са доста якички. Ако сега влезе капитанът, Тунгуският метеорит е нищо. Обаче аз излизам.

         (Бигъл излиза, а Нептунщайн се връща на темата.)

         – Тъкмо по времето на кучешкия кейк Колумб открива нещо по-сладко от пътя към Индия. Той е първият европеец, оценил достойнствата на шоколада. Абсолютна несправедливост е, че има шоколад “Милка”, “Своге” и т.н., а никъде по света не се продава шоколад с марка “Колумб”.

         – Чейндж шоколадов сладолед за домат (предлага сделка Шишето). Един сладолед за половин домат – на далавера сте.

         – Дефицитна стока в края на прехода (контрира Хальо). Половин декар припек на летния мостик стои неизползван, мога да ти ходатайствам пред капитана да пуснеш 1–2 лехи домати. Аз ще стана прекупвач и ще снабдявам тия чатраци. Гледай само каква екзотична специалност се получава: моторист-бахчеванджия, при това не на ранчото край Варна, а в открития океан.

         – Хальо, я остави човека на мира (застъпва се Петракъев). Той си има достатъчно проблеми с основната си специалност. Че нали през този контракт, ей на тази маса (показва с ръка), се спиртоса като мотика, заспа, забоде нос в шницела и захърка. Даже марулята от гарнитурата запърха с крилца като пеперуда. Ако се беше пльоснал в супата, щеше да се удави. Най-позорната кончина на един алкохолик.

         – От своето се черпя, драгинко драги (наежва се Шишето). Не съм като теб – Международен фланец, готов всеки момент да се закачи за всяка бутилка.

         – Може да съм Пет-ракиев, файф бренди и прочие, но съм като сюнгер: колкото поема, толкова нося и не ми личи да съм се намокрил. Някой да си спомня изцепка на Петракъев на пияна глава? (Бавно и победоносно оглежда всички.)

         – След като споменах Стария завет, ще се позова и на Светото евангелие от Лука (Нептунщайн променя интонацията, сякаш говори свещеник): “Вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си”. Става дума за свети Йоан Предтеча. Е, щом сме моряци, няма как да сме ангелчета господни, ама някои от нас са спиртосани още преди зачатието си.

         – А не пише ли, че виното всъщност е Свети Дух и че са го нарекли така просто за благозвучие и от морални съображения. Айде, гади ми се вече от вашите гимнастики, мръвки, сладоледи и домати. (Петракъев запява с мелодията на “Само ти, сърце, си ми приятел”.) Само ти важиш, бутилко пълна...

         (Излиза. Вестал понечва да го сподири, но Литъл Блай го спира, сякаш го среща на улицата.)

– Как си, градско?

– Ъх (пъшка Вестал), половин спатия.

– Дръж се бе, младо, в бриджа туй е по-малко и от половин домат.

– Все пак е някакъв анонс. Мисля си защо все мен нападат и обират – вече трети път. Дали защото сам се отнасям със себе си като с безпризорен и така привличам бандюгите?

         – Не се докачай, но наистина приличаш на лесна плячка. Нашего брата на брега трябва да се оглежда по-зорко, отколкото в морето. Значи не спазваш правилата, пък и късметът ти изневерява. (Двамата излизат.)

         – А сега на бате Оги (Оги посочва себе си) не му остава нищо друго, освен да нахрани рибите. Всеки ден им хвърлям толкова, колкото да похапнат доволно питомците на една детска градина. Не знам на колко тона мазут се равняват мазните манджи, които съм метнал зад борд, ама сигурно могат да постелят тънък филм от Саргасово море до Гибралтар.

         – Да спи зло под камък, Оги, не дърпай дявола за опашката. (Шефа суеверно плюе в пазвата.) Бездруго бреговите институции смятат, че световният флот се занимава единствено с екопиратство. Конвенциите за опазване чистотата на морето са къде-къде по-строги, сравнени с протокола от Киото.

         – Окей, Шефе. В края на рейса трудно ме лови сън, но на море най-дълбоко спи екологичната ми съвест.