Пред тази врата Тери бе заставал стотици пъти. С моряшкия багаж в ръце, с цветя, с покупки от близкия супермаркет и всевъзможни баналности, свързани с нормалния бит на едно средностатистическо семейство. Много пъти тя се бе отваряла сама, тласкана от мощната тяга на възторжени детски викове, срещаха го отворени за целувка устни.

В този миг той приличаше на ремонтен работник, светнал в нов гащеризон, чието снаряжение се състоеше от защитни очила, ръкавици, нож и доста тежът чук. Никакви емоции, беше премислил и претеглил всеки свой жест, дори ледената маска на лицето, а ето че още в първия миг изпита колебание. Ключ – не, всъщност той не го носеше. Можеше да я насили с рамо – просто един хокеен бодичек. Или да я замлати с желязото? Не, не заслужава такава вежливост. Дръпна се крачка назад, замахна и с цяла подметка удари ритник, сякаш нанасяше шут по задника на някакъв нахал.

При прякото попадение на топовния изстрел вратата мигновено поддаде, блъсна о стената на антрето  и бавно, елегантно, като опнато ветрило на яхта отново се притвори. Пристъпи. Неговите чехли, хавлията му, радиокасетофонът, който бе донесъл от Сингапур... От всяко кътче нахлуваха спомени, за да затвори пробойната, Тери спусна водонепроницаемите прегради. Този дом все още му принадлежеше, дошъл бе собственоръчно да извърши процедурата по отчуждаването. Акуратно, както в пристанище или на ход, когато работата може да те прати в хамбара, на лодъчна палуба, на топмачтата... Поседна на фотьойла в хола. Неговото място. Большая работа начинается с большой перекур*. Винаги бе приемал с усмивка и разбиране златното правило на руските докери – всичко друго би означавало неуважение и към работата, и към теб самия. С цигарите бе приключил отдавна, но едно кафенце, защо не? А, да, ето запаси, които биха покрили за седмица стандартния кофетайм на цяла палубна команда. Сипа от кехлибарените зърна, машинката забръмча интимно като самобръсначка. След малко пред него димеше неговата чаша. Няма професионален моряк, безразличен към култовата напитка, чиято употреба в корабния начин на живот отдавна е ритуализирана. Ако по здравословни причини на някого е предписано да се въздържа от кафето, значи той просто е негоден за морето. Тест. А сега на работа.

*Голямата работа започва с голямо тютюнопушене (от рус. ез.) – Б. р.

Намести очилата и перна полилея с желязото. Посипаха се десетки стъклени парчета, някои от които звъннаха във все още топлата чаша. Право в десетката, забеляза Тери и с премерен удар я превърна в шепа едра сол. Почти се укори: остави фините работи, първо плебейските. Започна от банята. Батерия, мивка, фаянс, теракота – всичко се подчиняваше на чука, както нажежено желязо под ударите на опитен ковач. Антрето – също, но с това загрявката приключи. Продължи с кухнята, където приложи комплексен подход и скоро се образува купчина от поломена мебелировка, потрошени сервизи от порцелан, кристал, дуралекс и стъкло, остатъци от бяла техника, а вилици, лъжици и подобни висулки бяха живи погребани под пепелището. С пот на чело се зае да прави несиметрично разположени кратери по стените на хола, спалнята, детската, дори на балкона. Няма да уплашиш моряк с черна работа, но тази се оказа катранена. Бива ме за каторжник в каменоломна, поощри се, разчисти отломките върху все още неговия фотьойл и поседна. Сърцето е първа цигулка в оркестъра на анатомията и след като няма как да бъде опазено от емоционални вредности, добре е да бъде щадено физически.

Понякога, макар и рядко, край кораба минаваше кит, величествен и спокоен като океана, характерният гейзер и огромната опашка за минути се губеха от поглед. Само веднъж в Индийския океан, може би по средата между Баб ел Мандеб и Малака, бе видял как корабът пресича широка ивица, тип зебра, съставена от срещуположно движещи се течения. Като разминаващи се ескалатори или реки, чиито брегове се допират, но текат в различни посоки. Зад кърмата се получи нещо като гребен или цип, след което „реките” отново поеха по своя път. Щом това се случва в океана, как ще липсва в живота на брега? Беше забелязал, че след като се качи на кораб, започва да сънува разминаващи се влакове. В началото  рядко, както срещите с китове. Локомотиви с парна тяга стремглаво се втурваха един срещу друг, в момента на разминаването тракането на колелетата ставаше оглушително. Събуждаше се. С годините този мотив се превърна в рефрен. С малка разлика: разминаваха се композиции, теглени от парен локомотив и електровоз.

Колко далновидно засега бе оставил здрави вратите и прозорците. Течението е опасно за мокрия гръб, може да те ухапе настинка, грип или пневмония, но щетите не могат да се сравняват с душевните метастази, предизвикани от предателство вътре в крепостта. В сравнение с отломките в нозете му, таванът светеше неприлично непокътнат. Тъкмо възможност да увеличи тихата пауза за съседите. Свестни хора. Беше предупредил, че в определен часови пояс се очаква нещо като артилерийска подготовка, доста по-тежка от новодомските месеци. Бръкна в един от безбройните джобове на гащеризона, извади черен спрей и старателно започна да запълва цялата площ над главата си: „Курiння може викликати захворювання на рак!” Предупреждение, че пушенето може да предизвика рак, което кой знае защо в този момент на украински му звучеше по-иронично. Таваните в другите стаи нашари с някакви абстракции.

Стрелките на стенния часовник се готвеха да се слеят в прегръдка, но железният юмрук ги раздели завинаги. Между впрочем специалисти по моряшки раздели бяха канадските авиодиспечери. Излита сменният екипаж към Франкфурт, но поради стачка и закрити летища не може да прехвърли океана, затова се връща обратно. От една стачка – осем развода. Морякът няма право да се прибира у дома без предизвестие, както обикновените мъже в командировка. Тема табу на кораба е семейната чест, недопустими са подмятания, подсмихвания и одумки. Тери никога не бе изпитвал опасения, че от продължителните му отсъствия може да се възползва друг. Не защото това не го интересуваше – напротив. В месеците на брега той даваше максимума: внимание, ласки, подаръци, отмяна в грижите за дома, беше убеден, че натрупва активи, непостижими за мъжете от постоянното присъствие. Надяваше се, че другата страна му дължи поне минимума. В дните преди поредното отплаване тя имаше обикнато изречение, което звучеше шеговито: Както и да опитомяваш вълка, с каквото и да го храниш, той все гората гледа. А как се опитомява моряк, който тръгва на път не от любов към приключенията, а от принуда? Не, не от принуда, от отговорност пред семейството. Нали знаеше с кого свързваш живота си? Нали разбираш, че без парите от морето ще бъда просто аутсайдер, който повлича надолу и теб, и децата. В прощалната целувка никога не бе долавял предупредителна хладина за възможен разрив.

Много тежък момент – държеше в ръце петте морски звезди. Специален подарък за нея по повод на 5-годишнината от сватбата и скъп спомен за Николай, най-добрия човек, който му даде и му отне морето. Беше разгарът на зимата в Южното полукълбо край брега на Перу. Океанът дишаше диафрагмално и ритмично, докъдето стигат очи се бе опнала гладка като ледена пързалка повърхност, а някак изведнъж прибоят с грохот стоварваше тежка, разпенена вълна.  Зъзнеха, но се гмуркаха, увлечени от ловната сполука. Тери взе само пет звезди – само за нея, – останалата част от своя дял отказа. Денят на годишнината се случи по обратния път между Панамския канал и Гибралтар. През нощта, когато би трябвало да са будни само вахтените, на пълен ход Тери даде ляво на борд и завъртя в посоката на сърцето пет циркулации. Капитанът ще е доловил насън въртеливото движение и дотича на мостика тъкмо в момента, когато корабът лягаше на курса. Какво да гледаш: в лунната нощ океанът търкаляше зад кърмата цяла олимпиада от венчалки халки. Скандалът се размина. И ето че сега, за да се отърси от опозареното минало, не можеше да запази нищо веществено. Все пак за първи път днес не употреби желязото – ронеше с пръсти морските звезди, а остатъците им падаха като мръсни снежинки.

Още едно изключение – стовари юмрук върху „Сонито”. Радиото и радиоапаратите не бяха просто негова слабост, а начин на живот в морето и на брега. При качването на кораб, още преди да подреди каютата, първата му грижа бе антената – официално недопустима заради смущения на навигационното оборудване, но мълчаливо търпяна от либералните капитани. Не можеш да лишиш един гражданин на света от връзка със света. В очите на колегите си Тери беше радиоманиак. Не заради музикалната илюстрация – почти всички жанрове извън класиката той считаше за вид шум, не особено приятен. Беше се превърнал в ловец на информационни емисии от всевъзможни радиостанции навсякъде по света. Със славянските езици, преди всичко руски, и малко английски никъде не те заплашва глухота.

„Сонито” имаше специално място в неговото хоби. След като загуби значението си за децата, той си позволи да го вземе на кораба. В първите дни, неотърсил се от навиците на брега, през лекомислено отворен финестрин* вълната наводни каютата му. Окъпаното със солена вода „Сони” онемя и запази мълчание до края на контракта. Прибра го в багажа на път за дома с надеждата да го ремонтира, но още докато траеше еуфорията от завръщането апаратът проговори. Селективен, с кристален тон – все едно, че нищо не е било. Изглежда, домашният въздух подейства като реанимация на удавника. Ами да, след дългото отсъствие морякът се чувства повлиян по същия начин. Жалко, че последната мелодия на любимото ветеранче прозвуча като звук на разпилени чаркове.

*Илюминатор, прозорец. – Б. р.

В този момент Тери не се замисляше как и по какъв начин ще съумее да запази целостта вътре в себе си. Сега е време за демонтаж. Леглото. Светая светих в семейния интериор. Цели 23 години заедност в условията на домашен щил* – двамата имаха равностоен принос за уюта. Завръщането му превръщаше леглото в интимен шквал**. Дълбоко в себе си Тери съзнаваше, че въпреки опитите си не бе могъл да се разтвори без остатък. Някакво секретно кътче в  сърцето му бе останало заключено – дали поради памет за нещо минало, или помамено от мечти за идеалното? Идеална любов – има ли такава? Или представата за нея е повече пречка, отколкото стимул? Много се надяваше, че мъничкият недоимък е недоловим и ще си остане само в него. Всеки момент всеки от двамата е в правото си да каже: „Не съм щастлив с теб”, и да потърси своето късче щастие другаде. Такъв развой би бил смазващ, но коректен, би съхранил хубавото от общото им минало. Тя предпочете удар в гърба, а верността, подобно на честността, не се степенува. Или я има, или я няма.  Извади голия нож и методично започна да дупчи, разпорва и разпилява меката част на леглото. Дървенията подметна с чука и докато замахваше хладнокръвно, за миг забеляза, че точно тук, на това място, подобни възвратно-постъпателни движения завършваха с оргазъм.

*Безветрие. – Б. р.

**Внезапен силен порив на вятъра. – Б. р.

Гардеробът и бельото. Тя беше родена fashion маниачка, а парите от морето й даваха възможност да поддържа почти перманентна шопингистерия. Един до друг в очите на роднини и приятели те изглеждаха хармонична двойка. Как се стигна до разминаването? Вероятно той си бе останал аналогов традиционалист, докато тя стигна до дигитална мръсница. И защо, след като не пожела да го дочака у дома, всичко нейно си е на мястото? Да не би да си въобразява, че след като той отплава, тя, чужденката, ще разполага с това като свое. Да, подарява й апартамента, но в променен вид. Понесе на снопове палта, блузи, рокли и ги заметна навън. Четвърти етаж, при толкова къс полет сигурно ще останат живи. Бикините изхвърли парче по парче, вятърът ги спускаше почти парашутно, като писма от бивша любовница. Тъкмо бикините обясняваха разрива по-гръмогласно от ударите на желязото.

Трудно е да съградиш дом, обаче и да го съсипеш не е лесно. Не бе останало здраво място – дори елконтактите. Беше ожаднял, а тук вече липсваше водоизточник. Лъщеше непокътната единствено тоалетната чиния. Понечи да я използва по предназначение, но се отказа. Плю и нанесе заключителния удар. В антрето се подхлъзна върху отломките и се олюля като при силно вълнение. Нямаше преграда пред себе си. Излезе навън и стъпи на твърда почва.

Обратно на кораба и пак отначало.