Коректно е да призная, че се представям с псевдоним.

    Право на стария моряк е да потърси твърда опора под нозете си. Намерих я на Оркнейките острови, северно от Шотландия – разместен, но точен отговор на рожденото ми име, плюс призивното “р”.

    Дълги години животът ми приличаше на махало с голяма амплитуда, а сега се блъскам като кашалот в теснотията на уседналото битие. Понасям го като наказание на невинно осъден. Повярвайте ми, морето е истински благородник в сравнение с брега-негодник.

    Ако има кораб, стъкмен да отплава нанякъде с уговорката, че никога няма да се завърне, на часа бих скочил на палубата.

    Другата половина от служебния ми живот е свързана с журналистиката. Обръщам се назад след стотици вестникарски публикации и хиляди преплавани мили, а диря не забелязвам. Не съм Магелан, великите географски открития отдавна са на картата, а на мене  ми се иска да оставя своята сричка в паметта на времето.  

    Блогът ще бъде електронният ми кораб. На екипажа възнамерявам да предложа страници от вече публикувана книга за преживяното и премисленото на море. В момента работя над нов ръкопис – брегови истории, в които корабите са заменени с кучета. Следва друг проект в друг жанр. Ако, по волята на Всесъздателя, доживея до съмнителните прелести на класическата трета възраст, вероятно ще разровя корабните си дневници. Без кавички и автентично. Може да ми хареса и нещо от старите тетрадки.  

    Разбира се, че се взирам в информациония портрет на денонощието, но стръвта ми да го одумвам става все по-удържима. Ще видим.

    Надявам се, че все някога ще успея да предложа текстове и на Шекспировия език, но към момента това не е във възможностите ми.

    По мое убеждение – никога непроменяно!, публикацията си има свой собствен живот, различен от моя. Благодарност към всеки, намерил приключение в написаното от ръката ми, но не съм любител на кръжочни полемики.

  Внимание, екипажа: палубна команда по места за маневра!